Майкъл Крайтън - Ген

— Маймуната е била забелязана? В смисъл, че е направила впечатление? — Жена му преподаваше английски в гимназията и обичаше тези шегички.

— Не, скъпа. Казват, че… някакви хора в Суматра срещнали в джунглата маймуна, която можела да говори.

— Мислех, че маймуните не могат да говорят — каза жена му.

— И аз. Но в репортажа се твърди обратното.

— Значи репортажът лъже.

— Мислиш ли? Хм, ето ти и друго… Бритни Спиърс няма да се развежда. Какво облекчение. Може би пак била бременна. Като я гледам на снимките, сигурно е вярно. А Пош Спайс била с хубава зелена рокля на галавечеря. Стинг пък казал, че може да прави секс с три жени часове наред.

— Бъркани ли?

— Че те, ако не са сбъркани, ще легнат ли с него?

— „Бъркани“ казах. За яйцата.

— Бъркани, да.

— Повикай децата — каза тя. — Закуската е почти готова.

— Добре. — Чарли стана от масата и тръгна към стълбите. Докато минаваше през хола, телефонът иззвъня. Обаждаха се от лабораторията.

В лабораториите на „Радиал Дженомикс“, разположени в евкалиптовите горичка на Калифорнийския университет в Сан Диего, Хенри Кендал потропваше с пръсти по масата, докато чакаше Чарли да вдигне. Три сигнала вече. Къде беше Чарли, по дяволите? Накрая все пак се обади:

— Ало?

— Чарли? — каза Хенри. — Чу ли новината?

— Коя новина?

— За маймуната в Суматра, коя друга, за Бога?

— Това са глупости — каза Чарли.

— Защо?

— Стига, Хенри. Знаеш, че са глупости.

— Казаха, че маймуната говорела на холандски.

— Глупости са.

— Може да е бил екипът на Утенбрьок — каза Кендал.

— Да бе. Маймуната е голяма, на две или три години.

— Е, и? Утенбрьок може да го е направил преди няколко години. Екипът му е достатъчно напреднал. Пък и онези типове от Утрехт са нагли лъжци.

Чарли Хагинс въздъхна.

— В Холандия подобни изследвания са незаконни.

— Именно. И затова са отишли в Суматра.

— Хенри, технологията е много трудна. Ще минат години, преди да създадем трансгенетична маймуна. Знаеш го.

— Не, не го знам. Чу ли какво са обявили вчера от Утрехт? Извлекли са стволови клетки от бик и са ги присадили в тестиси на мишки. Това не е ли трудно според теб? Аз бих казал, че са с едни гърди пред всички останали.

— Мислех, че са бъзикали топките на мишоците, а не са им присаждали цици.

— Нищо смешно не виждам.

— Ами представи си бедните мишки, които влачат насам-натам гигантски бичи топки, и ще ти стане смешно.

— Нещо не ми става…

— Хенри, не може да чуеш нещо по телевизията и ей така да повярваш, че има говорещи маймуни.

— Мога.

— Хенри. — В гласа на Чарли се промъкна раздразне-ние — Това е телевизия. Същото е като с двуглавата змия, която вдигнаха толкова шум преди време. Стегни се, моля те.

— Двуглавата змия беше истинска.

— Трябва да закарам децата на училище. Ще поговорим по-късно — каза Чарли и затвори.

Гадняр. Жена му караше децата на училище, винаги.

„Каза го само за да се отърве от мен“.

Хенри Кендал закрачи из лабораторията, спря пред прозореца, после пак тръгна напред-назад. Пое си дълбоко дъх. Той, разбира се, знаеше, че Чарли е прав. Репортерска измишльотина, това трябваше да е.

Но… ами ако не беше?

Нямаше спор, че Хенри Кендал се числи към хистерич-ния тип характер — случваше се ръцете му да треперят, когато говори, особено ако е развълнуван. А и беше малко непохватен, все се спъваше и се удряше в разни неща в лабораторията. Имаше нервен стомах. И все се тревожеше за какво ли не.

Но истинската причина да се тревожи сега, причина, която не можеше да сподели с Чарли, беше свързана с един разговор отпреди седмица. Тогава го сметна за безсмислен.

Сега обаче казаното придобиваше зловещ оттенък.

Някаква секретарка от Националния здравен институт се беше обадила в лабораторията и беше поискала да разговаря с д-р Кендал. Когато той вдигна, тя попита:

— Вие ли сте доктор Хенри А. Кендал?

— Да…

— Вярно ли е, че преди четири години сте работили в НЗИ по време на творчески отпуск?

— Да.

— От май до октомври?

— Мисля, че да. За какво става въпрос?

— И сте извършили част от проучването си в лабораторията за примати в Мериланд?

— Да.

— Вярно ли е, че когато сте дошли през месец май същата година в института, сте се подложили на обичайните тестове за заразни болести, защото проучванията ви са включвали работа с примати?

— Да — каза Хенри. Бяха му направили десетки тестове — всичко, от HIV и хепатит до грип. Доста кръв му източиха. — За какво става въпрос?