Майкъл Крайтън - Ген

— Дуаас.

Хагар повтори звука.

— Дуаас.

Орангутанът го гледаше. Извитите устни се раздвижиха. Поредица гърлени звуци.

— Оох стом дуаас, варлаат леанме. Един от туристите каза:

— Той ли издава тези звуци?

— Да — отговори Хагар.

— Ама той… говори ли?

— Маймуните не могат да говорят — каза друг турист. — Орангутаните даже звуци не издават. Пише го в книгата.

Неколцина направиха снимки на висящата маймуна. Въпреки ярките светкавици младото животно само примигна. И раздвижи устни:

— Геен лихтен дуаас.

— Да не е болен? — притеснено попита една жена. — Това прозвуча като кашлица.

— Не е кашлица — каза друг глас.

Хагар погледна през рамо. Едър мъж в края на групата, Който от началото на прехода се мъчеше да не изостава и сега пухтеше зачервен, държеше диктофон, насочен към орангутана. Лицето му изразяваше решителност. Каза на Хагар:

— Това да не е някакъв номер?

— Не — каза Хагар.

Мъжът посочи маймуната и каза:

— Това е на холандски. Суматра е била холандска колония. Това е холандски.

— Не знаех — каза Хагар.

— Аз знам. Животното каза: „Глупаци, оставете ме на мира“. А после каза: „Без светлини“. Когато блеснаха светкавиците.

— Не знаех какво означават тези звуци — каза Хагар.

— Но ги записвахте.

— Просто от любопитство…

— Извадихте микрофона си много преди да започнат звуците. Знаели сте, че животното ще заговори.

— Орангутаните не говорят — каза Хагар.

— Това говори.

Всички впериха очи в орангутана, който все така се люлееше, увиснал на една ръка. С другата се чешеше. И мълчеше.

Едрият мъж извика високо:

— Геен лихтен.

Маймуната само гледаше и мигаше.

— Геен лихтен!

По нищо не личеше орангутанът да го е разбрал. След миг се залюля към съседен клон и закатери нагоре, сменяше с лекота ръце.

— Геен лихтен!

Маймуната продължи да се катери. Жената с широкополата сламена шапка каза:

— Аз пък си помислих, че просто кашля или нещо такова.

— Хей — изкрещя едрият мъж. — Мосю! Коман са ва?

Маймуната продължи да се придвижва от клон на клон с широки полюлявания. Изобщо не погледна надолу.

— Реших, че може да говори френски — каза мъжът, после сви рамене. — Явно не.

Лек дъжд закапа от зеления балдахин над главите им. Туристите заприбираха камерите си. Един се наметна с лек прозрачен дъждобран. Хагар изтри потта от челото си. На известно разстояние пред тях три млади орангутана се боричкаха около поднос с папая, оставен на земята. Туристите насочиха вниманието си към тях.

Някъде високо сред клоните прозвуча гърлен глас:

— Еспес де кон.

Фразата долетя до тях съвсем ясно в неподвижния въздух. Едрият мъж се завъртя.

— Какво?

Всички вдигнаха глави нагоре.

— Това е псувня — каза тийнейджърът. — На френски. Сигурен съм. Псувня на френски.

— Тихо — скастри го майка му.

Туристите се взираха нагоре, мъчеха се да пробият с поглед гъстата маса тъмни листа. Но маймуната не се виждаше. Едрият мъж извика:

— Кес къ ту ди?

Отговор не последва. Само пращенето от придвижващо се сред клоните животно и далечният вик на птица-носорог.

(„Нюз ъв дъ Уърлд“)

(„Дер Шпигел“)

(„Пари Мач“, под снимка на Жак Дерида)

(„Уикли Стандард“)

(„Нашъньл Инкуайърър“)

(„Лос Анжелис Таймс“)

„И накрая, група туристи в Индонезия се кълнат, че са били обиждани от орангутан в джунглите на Борнео. Според туристите маймуната ги наругала на холандски и френски, което означава, че изглежда е била доста по-умна от тях. Уви, така и не се появиха записи на ругаещото шимпанзе, което ни навежда на заключението, че ако вярвате на тази история, то ние ще ви намерим работа в настоящата президентска администрация. Там има изобилие от говорещи маймуни!“

— Леле — каза Чарли Хагинс: гледаше телевизия в кухнята на къщата си в Сан Диего. Звукът беше изключен, но той четеше надписите, които течаха отдолу. — „Докладвана говореща маймуна в Суматра“.

— На някоя конференция ли? — каза жена му и хвърли поглед към екрана. Приготвяше закуска.

— Не — каза Хагинс. — В смисъл, че е била забелязана. И са докладвали за това.