Майкъл Крайтън - Ген

— Ранен ли си? — попита Джейми.

Ухото още беше в устата на Дейв. Той го изплю в шепа.

— Не.

— Какво е това в ръката ти?

Дейв отвори юмрук.

— Ухо.

— Уф! Отврат!

— Отхапах му ухото. Той беше лош. Наранил те.

— Отврат!

Всички стояха в предния двор. Хенри, Лин и гостите. Дейв остави Джейми на земята и той хукна към родителите си. Дейв чакаше майка му, Лин, да дойде да го успокои, но цялото й внимание беше съсредоточено върху Джейми. От това Дейв се почувства зле. Хвърли ухото на земята. Всички се щураха около него, но никой не го докосваше, никой не прокарваше пръсти през козината му.

Ставаше му все по-тъжно и по-тъжно.

После видя голямата черна кола да лети по улицата към тях. Беше огромна и май изобщо не възнамеряваше да спира.

Съдебната зала в Окснард беше малка и толкова студена, че Боб Кох се уплаши да не хване пневмония. И без това не се чувстваше добре. Махмурлукът определено не се погаждаше със стомаха му. Съдията беше млад, четиридесетинагодишен, и май също страдаше от махмурлук. Или пък не. Кох се изкашля да си прочисти гърлото.

— Ваша чест, тук съм да представлявам Александра Бърнет, която е в невъзможност да се яви лично.

— Съдът издаде заповед госпожа Бърнет да се яви — каза съдията. — Лично.

— Наясно съм с това, ваша чест, но тя и детето й в момента са преследвани от ловец на глави, който иска да вземе тъкани от телата им, и за да предотврати това, госпожа Бърнет се видя принудена да избяга.

— Какъв ловец на глави? — попита съдията. — Какво общо има някакъв си ловец на глави с всичко това?

— Точно това бихме искали да разберем и ние, ваша чест — каза Боб Кох.

Съдията се обърна.

— Господин Родригес?

— Ваша чест — каза Родригес и стана, — терминът „ловец на глави“ е неточен в случая.

— За какво става въпрос тогава?

— За професионален агент по залавяне на бегълци.

— Кой го е упълномощил да действа?

— Не е било необходимо. В този случай той извършва граждански арест, ваша чест.

— Арест на кого?

— На госпожа Бърнет и нейния син.

— На какво основание?

— Притежание на крадена собственост, ваша чест.

— За да се извърши граждански арест, притежанието на открадната собственост трябва да е било видяно лично от човека, извършващ гражданския арест.

— Да, ваша чест.

— И какво е било видяно?

— Притежаването на въпросната собственост, ваша чест.

— Говорите за клетъчната линия Бърнет — каза съдията.

— Да, ваша чест. Както беше демонстрирано по-рано пред този съд, със съответните документи, въпросната клетъчна линия е собственост на КУЛА с право на използване по лиценз, предоставено на „Биоджен“ от Уествю. Собствеността беше постановена от няколко съдебни инстанции.

— Как тогава е била открадната?

— Ваша чест, разполагаме с данни, че господин Бърнет е организирал заговор за унищожаване на клетъчните линии, притежавани от „Биоджен“. Но дори това да не е така, „Биоджен“ е в правото си да изиска клетъчните линии, които са негова законна собственост.

— Може да ги изиска от господин Бърнет.

— Да, ваша чест. И това е така, защото съдът постанови, че клетките на господин Бърнет са собственост на „Биоджен“, от което логично следва, че по всяко време компанията може да изиска ново количество. Дали собствеността се намира в тялото на господин Бърнет, или не, е без значение. Клетките са законна собственост на „Биоджен“.

— Отричате правото на господин Бърнет върху ненарушимостта на собственото му тяло? — каза съдията и вдигна вежди.

— С цялото ми уважение, ваша чест, такова право не съществува. Да предположим, че някой открадне диамантения прьстен на съпругата ви и го глътне. Пръстенът все още ще е ваша собственост.

— Да — каза съдията, — но най-вероятно ще ми препоръчат да изчакам търпеливо, докато пръстенът, хм… не излезе на бял свят.

— Така е, ваша чест. Но да предположим, че по някакъв причина пръстенът заседне в червата на крадеца. Нима не ще имате правото да си го изискате обратно? Ще бъдете в правото си и това не подлежи на съмнения. Пръстенът е ваша собственост, независимо къде се намира. Онзи, който го е глътнал, е поел риска за насилственото му изваждане.

Кох реши, че е време да се намеси.

— Ваша чест — каза той, — ако добре си спомням ученото по биология в гимназията, погълнатите предмети всъщност не са част от тялото, точно както нещо, поставено в дупката на геврека, не е част от геврека. Пръстенът всъщност не е част от тялото.