Майкъл Крайтън - Ген

— Прилича на Джейми — каза той и включи колата на скорост.

Подкараха бавно напред.

— Не знам — каза Доли. — Не ми прилича много.

— Заради шапката е. Просто го попитай — каза Васко.

Доли свали прозореца и подаде глава навън.

— Джейми, миличък?

Момчето се обърна и каза:

— Да?

Доли изскочи от колата.

Хенри Кендал работеше на компютъра — активираше устройствата за проследяване. Изведнъж чу силен писък отвън. Веднага позна гласа — Дейв. Скочи и хукна към вратата. Лин тичаше зад него. Алекс седеше в кухнята, прегърнала уплашено сина си. Изглеждаше ужасена.

Дейв беше объркан. Жената в голямата бяла кола извика Джейми, а после изскочи и го грабна. Не беше в природата на Дейв да напада жени, така че само стоеше и гледаше как жената грабва Джейми, понася го към задницата на бялата кола и отваря вратите. Вътре Дейв видя мъж с бяла престилка и разни лъскави инструменти, които го изплашиха.

Явно и Джейми се уплаши, защото започна да пищи, а после жената затръшна вратите.

Преди колата да е потеглила, Дейв изкрещя и скочи отзад, хвана се за дръжките на вратите. Бялата кола набра скорост. Дейв се държеше, но едва пазеше равновесие. Успя да се захване добре и се изтегли нагоре да погледне през задните прозорци. Видя как мъжът с бялата престилка и жената натискат Джейми в едно легло и се опитват да го завържат. Джейми пищеше.

Вълна от ярост заля Дейв. Той заръмжа и заблъска по вратите. Жената вдигна стреснато поглед. Определено не очакваше да види Дейв. Извика нещо на шофьора.

Шофьорът зави. Инерцията затегли Дейв настрани и той за малко да изпусне дръжките. Когато колата го люшна в обратната посока, той протегна ръка и се хвана за сигналните лампи над вратите. Изкатери се на покрива на линейката. Вятърът беше силен. Повърхността — гладка. Той лежеше по корем и бавно пълзеше напред. Колата пое в права посока и намали скоростта. Отдолу се чуваха писъци.

Той продължи да лази напред, сантиметър по сантиметър.

— Няма го! — извика Доли, надничаше през задния прозорец.

— Какво беше?

— Приличаше на маймуна!

— Не е маймуна! Той ми е най-добрият приятел! — извика Джейми, продължаваше да се дърпа неистово. — Ходим заедно на училище.

Шапката на момчето падна и Доли видя, че косата му е тъмнокестенява.

— Как се казваш? — попита го.

— Джейми. Джейми Кендал.

— О, не!

— За Бога! — извика Васко иззад волана. — Сбъркала си хлапето?

— Каза, че се казва Джейми!

— Друго хлапе е. Господи, ти си пълна идиотка, Доли. Това е отвличане!

— Не съм аз виновна…

— А кой?

— Ти също видя хлапето.

— Не съм видял…

— Видя го.

— Млъкни, по дяволите. Стига си спорила. Трябва да го върнем.

— Какво имаш предвид?

— Че трябва да го върнем там, откъдето го взехме. Това си е проклето отвличане.

След това Васко изпсува и изкрещя.

Дейв беше на покрива на кабинката, между дългата лампа отпред и наклона към по-високото купе отзад. Наведе се откъм шофьорското място. Там имаше голямо странично огледало. Дейв видя грозен мъж с черна брада — шофираше и викаше нещо. Мъж, който искаше да нарани Джейми. Мъж, който оголваше зъби в знак на ярост.

Дейв се наведе още напред, прехвърли тежестта си върху страничното огледало и замахна с ръка през отворения прозорец. Силните му пръсти стиснаха брадатия мъж за носа и мъжът изпищя и дръпна глава. Пръстите на Дейв се плъзнаха, но той се мушна наполовина през прозореца и впи зъби в ухото на мъжа. Мъжът крещеше, обзет от бяс. Дейв усещаше яростта му, а и сам беше силно разгневен. Дръпна рязко със зъби и усети как ухото се откъсва и руква гореща кръв.

Мъжът изпищя и завъртя волана.

Линейката се наклони, левите гуми се вдигнаха от земята, колата бавно се преобърна и се строполи с трясък на дясната си страна. Звукът на стържещ метал беше оглушителен. При удара Дейв се изпусна. Краката му се забиха лицето на брадатия и една от обувките му хлътна право в устата му. Колата се плъзна още няколко метра, после спря, катурната на една страна. Мъжът хапеше и кашляше. Жената отзад пищеше. Дейв измъкна крак от обувката и тя остана в устата на брадатия. От ухото на мъжа се лееше кръв.

Дейв изрита и другата си обувка, прехвърли се с няколко скока в задния край на линейката и успя да отвори вратите. Мъжът с бялата престилка лежеше на една страна, от устата му течеше кръв. Беше затиснал с тялото си Джейми, който крещеше. Дейв извлече мъжа с бялата престилка от колата и го остави на улицата. После се върна за Джейми, метна го на гърба си и хукна с него назад към къщата.