Майкъл Крайтън - Конго

Ейми се върна до молберта и сигнализира, Не обича жена не обича Ейми искам отиде си отиде си.

— Хайде, Ейми, бъди добра горила — придумваше я Питър.

— Какво каза тя? — запита Рос, отправяйки се към мивката да измие зеленото петно от полата си. Питър отбеляза, че тя не изписка и не се отдръпна рязко като повечето посетители, отблъснати от Ейми.

— Казва, че харесва роклята ти — каза той.

Ейми го стрелна с погледа, с който го укоряваше, когато я преведеше неправилно. Ейми не лъже. Питър не лъже.

— Хайде, Ейми, бъди добра горила — заувещава я той. — Карън е добро човешко същество.

Ейми изръмжа и се върна към рисунката си.

— Какво ще стане сега? — запита Карън.

— Дайте й малко време — произнесе окуражително той. — Има нужда от време, за да се настрои.

Той реши да премълчи, че с шимпанзетата нещата бяха много по-лоши. Те замеряха непознатите с фекалии, и дори работниците, които познаваха добре; често атакуваха, за да извоюват надмощие. Шимпанзетата изпитват силна нужда да разберат кой е водачът. За щастие, горилите бяха далеч по-невзискателни към доминиращите в йерархията, по-кротки.

В този момент Ейми съдра листа от молберта и шумно го накъса, разхвърляйки парчетата из стаята.

— Това част от настройката ли е? — запита Карън. Тя беше повече развеселена, отколкото изплашена.

Ейми седна на средата на пода, обградена от парчета хартия. Тя гневно ги събра на топка и продължи да ги къса, сигнализирайки Тази жена Тази жена. Това беше класическото поведение с изтласкване. Всеки път, когато горилите избягваха пряката агресия, те прибягваха до някакъв символичен жест. Действията й символизираха символичното разкъсване на Карън.

И тя вече започваше да се самонавива. Започваше онова, което екипът по проекта Ейми наричаше „секвенсинг“, или поредица от реакции и демонстрации. Точно както човешките същества първо почервеняваха, после се напрягаха целите, а след това крещяха и хвърляха разни вещи преди накрая да прибягнат към пряка физическа агресия, така и горилите минаваха през една стереотипна поредица от реакции преди да стигнат етапа на физическа агресия. Късането на хартия, или трева, щеше да бъде последвано от странично крабовидно придвижване и ръмжене. После щеше да заудря земята, вдигайки колкото е възможно повече шум.

И в следващия момент Ейми щеше да атакува, ако той не я прекъснеше.

— Ейми — изрече рязко той. — Карън бутон жена.

Ейми спря да къса. В нейния свят „бутон“ беше приетия термин за обозначаване на човек с висок статус.

(Button — копче, важна клечка /жаргон/ Б. пр.)

Ейми беше изключително чувствителна спрямо индивидуалните настроения и поведение, и тя с лекота наблюдаваше екипа, определяйки положението на всеки в служебната йерархия. Но при непознати хора Ейми като горила беше напълно безпомощна при определянето на формалните връзки и статуса им; основните индикатори — дрехи, поведение, и реч — нямаха никакъв смисъл за нея.

В детските си години веднъж бе атакувала съвсем безпричинно един полицай. След няколко епизода свързани с ухапвания и заплахи за съдебни дела те накрая бяха разбрали, че Ейми възприемаше полицейските униформи с блестящите им копчета нелепи и клоунски; тя приемаше, че някой облечен по такъв нелеп начин трябва да се намира много ниско в йерархията и може да се атакува без последствия. След като й обясниха концепцията на „бутона“, тя вече се отнасяше с респект към хората в униформа.

Ейми веднага се втренчи с респект в „бутона“ Рос. Обградена от всички страни с разкъсана хартия, тя изведнъж се смути, сякаш бе допуснала социална грешка. Отиде и застана в ъгъла с лице към стената без Елиът да й заповяда.

— За какво е това? — запита удивено Рос.

— Знае, че се е държала лошо.

— Ти я караш да застава в ъгъла, като някое дете? Но тя не искаше да направи нищо лошо. — И преди още Елиът да успее да я спре, тя се приближи до Ейми. Ейми гледаше упорито пред себе си.

Рос свали чантата от рамото си и я постави на пода до Ейми, така че да може да я достигне с ръка. Известно време не се случи нищо. След малко Ейми взе чантата, изгледа Карън, после Питър.

— Ще изпотроши всичко вътре — предупреди я Елиът.

— Няма нищо.

Ейми веднага отвори бронзовата катарама, и изсипа съдържанието на чантата върху пода. Тя започна да рови, сигнализирайки Червило червило, Ейми обича Ейми иска червило иска.

— Тя иска червило.

Рос се наведе и го откри след купчината вещи. Ейми свали капачката и описа един ален кръг върху лицето на Карън. После се усмихна щастливо и изръмжа доволно; прекоси стаята и застана пред огледалото монтирано на пода. Започна да се черви.