Майкъл Крайтън - Конго

С напредването на разходката им Елиът забеляза, че макар камионите и превозните средства първи да хващаха окото, по-голямата част от товарното помещение на самолета беше отделено за алуминиевите модули маркирани с обозначението „С3I“

— Да, така е — съгласи се Рос. — „Командно-контролни комуникации и Разузнаване“ (Command-Control Communications and Intelligence). Това са микроелектронни компоненти, най-скъпото перо от бюджета, което превозваме. Когато започвахме да оборудваме експедиции, на електрониката се падаха дванайсет процента от всички разходи. Сега процентът се е повишил до 31, и всяка година се увеличава. Това са средства за комуникация, апаратура за дистанционно наблюдение, отбрана и т. н.

Тя ги поведе към задната част на самолета, където бяха кабините на жилищния отсек, добре обзаведени, с голямо компютърно табло за управление, и спални кушетки.

Хубава къща, сигнализира Ейми.

— Да, хубава е.

Бяха представени на Дженсен, млад геолог с брада, и на Ървинг, който обяви, че бил трите „Е“-та. Двамата правеха някакво вероятностно изследване с компютъра, но прекъснаха, за да стиснат ръка на Ейми, която ги изгледа внушително, и после обърна вниманието си към екрана. Ейми беше като омагьосана от цветните изображения и ярките светодиоди, и жадно започна да натиска клавишите. Ейми играе телевизор, сигнализира тя.

— Не и сега, Ейми — намеси се бързо Елиът, и отмести ръцете й.

— Винаги ли е такава? — запита Дженсен.

— Страхувам, че е така — отвърна Елиът. — Много обича компютрите. Занимава се с тях още от малка, и си мисли, че всички са нейни. Какво е това три „Е“?

— Електронният експерт на експедицията — обясни жизнерадостно Ървинг. Представляваше нисичък мъж с палава усмивка. — Правя всичко, което е по силите ми. Закупихме стока от Интек, и горе-долу това е всичко. Един Господ само знае с какво ще ни излязат японците и швабите.

— О, по дяволите, пак започва — засмя се Дженсен при вида на щастливата Ейми, погълната от натискането на клавишите.

— Ейми, не! — сгълча я Елиът.

— Това е само игра. Вероятно безинтересна за маймуните — каза Дженсен. После добави: — Не може да причини никаква вреда.

Eйми добра горила, сигнализира тя и продължи да натиска клавишите. Видът й беше спокоен и Питър мислено благодари за разсейването, осигурено от компютъра. Всеки път му ставаше забавно при вида на тежката черна фигура застанала пред клавиатурата на компютъра. Докосваше долната си устна докато натискаше клавишите в някаква пародия на човек.

Практична както винаги, Рос ги върна към действителността.

— Ейми ще спи ли върху кушетките?

Елиът поклати глава.

— Не. Горилите обичат да сменят всяка вечер мястото на спането си. Дайте й няколко одеяла, и тя ще си ги превърне в леговище на пода.

Рос кимна.

— Как стои въпросът с витамините и лекарствата? Ще гълта ли таблетки?

— Обикновено ми се налага да я изкушавам с нещо вкусно, за да го направи, или пък ги пъхам в някой банан. Тя по-скоро ги гълта цели, отколкото да ги дъвче.

— Без да ги дъвче. — Рос кимна пак, сякаш това беше важно. — Ние си имаме стандартен комплект. Ще имам грижата да ги взема.

— Тя взема същите витамини, както и хората, само дето се нуждае от повече аскорбинова киселина.

— Ние даваме по три хиляди единици на ден. Това достатъчно ли е? Добре. Ще понесе ли антималарийните? Питам, защото трябва да започнем още сега.

— Общо взето, тя е със същите реакции спрямо лекарствата както и хората — каза Елиът.

Рос пак кимна.

— Да не се притесни от промяната в атмосферното налягане на кабината? Ще бъде все едно на височина пет хиляди фута.

Елиът поклати глава.

— Тя е планинска горила, а те живеят от пет до девет хиляди фута над морското равнище, така че е привикнала към височините. За съжаление обаче сухият климат изсмуква влагата й и тя се дехидратира много бързо; ще трябва редовно да й даваме течности.

— Може ли да използва тоалетната?

— Чинията вероятно ще е прекалено високо за нея — каза Елиът, — но аз съм взел гърнето й.

— Тя ще използва гърнето си?

— Разбира се.

— Приготвила съм й един нашийник; ще го носи ли?

— Само ако й го дадете като подарък.

Докато разглеждаха останалите подробности от обзавеждането на Ейми, Елиът забеляза, че през последните няколко часа нещо се беше случило, и то почти без да го забележи: непредсказуемото невротично поведение на Ейми сякаш се беше стопило. Всичко беше така, сякаш предишното й поведение е било случайно и несъществено. Сега, когато само след няколко часа щяха да излитат, тя вече не беше замислена и мрачна, интересите й бяха насочени отвътре навън; отново се бе превърнала в млада женска горила. Запита се дали сънищата й, депресиите, рисуването с пръсти, изобщо всичко от този род, не се дължеше на ограничената лабораторна среда в продължение на толкова години. В началото лабораторията беше приемлива, също като детско креватче за новородените. Но изглежда нещата през следващите години се усложниха. Вероятно Ейми се нуждаеше просто от малко възбуда и промяна.