Майкъл Крайтън - Конго

— Тези сигнали са записани под формата на електрически сигнали — каза тя.

— Да…

— Радиопредавателят разполага с 256 К памет.

— Но ние не можем да се свържем с компютъра в Хюстън.

— Нямах предвид това — каза Рос. Тя обясни, че връзката със спътника се осъществява, като местният компютър с 256 К памет сравнява един вътрешно генериран сигнал — подобно на схемата за тестване на видеосигнали — с един излъчен сигнал от Хюстън. Така се осъществяваше връзката. Машината беше построена по този начин, но те можеха да използват сравняващата програма и за други цели.

— Искаш да кажеш, че можем да я използваме за сравняване на тези звуци? — запита недоверчиво Елиът.

Можеха, но с невероятно бавно темпо. Трябваше да прехвърлят записаните звуци в паметта на компютъра, и да ги презапишат на видеомагнитофона, върху друга част от дължината на лентата. После трябваше да подадат този сигнал към паметта на компютъра, и да пуснат една втора сравняваща лента на видеомагнитофона. Елиът по едно време се опомни, че седи като мумия до Рос, която прехвърляше като факир ленти със записаните звуци и дискети. На всеки половин час Мънро се приближаваше до тях и питаше как върви; раздразнителността на Рос се увеличаваше с всяка минута.

— Работим с възможно най-голямата бързина — сопна се тя.

Беше вече осем часът.

Първите резултати обаче бяха окуражаващи: Ейми действително си беше свършила съвестно работата. Към девет вече бяха определили съответствията при почти дузина думи:

ХРАНА 0,9213 0,112

ЯМ 0,8844 0,334

ВОДА 0,9978 0,004

ПИЯ 0,7743 0,334

(ПОТВЪРЖДЕНИЕ) ДА 0,6654 0,441

(ОТРИЦАНИЕ) НЕ 0,8883 0,220

ЕЛА 0,5459 0,440

ИДИ 0,5378 0,404

КОМПЛЕКС ЗВУЦИ: ? НАДАЛЕЧ 0,5444 0,343

КОМПЛЕКС ЗВУЦИ: ? ТУК 0,6344 0,344

КОМПЛЕКС ЗВУЦИ: ? ГНЯВ

? ЛОШ 0,4232 0,477

Рос се дръпна от компютъра.

— Оттук нататък ти имаш думата — обърна се тя към Елиът.

Мънро крачеше из лагера. Това беше най-лошото време. Всички бяха в очакване, на ръба с обтегнати нерви. В такива ситуации той се шегуваше с Кахега и останалите носачи, но Рос и Елиът имаха нужда от тишина. Той хвърли поглед към Кахега.

Кахега посочи към небето и потърка пръсти един в друг.

Мънро кимна.

Той също го беше усетил; въздухът просто набъбваше от влага; кожата усещаше електрическия му заряд. Задаваше се дъжд. Само това ни липсва, помисли той. През следобедните часове се бяха разнесли още бумтене и тътен на далечни експлозии, напомнящи на гръмотевици. Звукът обаче не беше същият; тези звучаха остро, отсечено, и напомняха повече на звукова вълна, отколкото на нещо друго. Мънро и преди ги беше чувал, и имаше добра представа какво означават.

Вдигна поглед към тъмния конус на Мукенко и бледия блясък на Дяволското око. Окото му се закачи в кръстосаните зелени лазерни лъчи над главата му. Забеляза, че единият от лъчите трепка при сблъсъка си с листата на дърветата.

В първия момент го счете за илюзия, че се движат листата, а не лъчът. Но само след няколко секунди вече беше сигурен: самият лъч трептеше нагоре и надолу в нощния въздух.

Мънро осъзнаваше, че това вещаеше още по-грозен и зловещ развой, но можеше да почака; в момента имаше далеч по-належащи грижи. Хвърли поглед към мястото, където Рос и Елиът се бяха привели над апаратурата, разговаряйки тихо; държаха се така, сякаш не бързаха за никъде.

В действителност Елиът работеше с максималната си бързина. Вече разполагаше с речник от единадесет надеждно преведени думи записани на лента. Проблемът му беше как да състави едно непротиворечиво съобщение. Работата не беше толкова лесна, колкото изглеждаше на пръв поглед.

Първо, езикът на горилите не беше чист вербален език. Те използваха комбинации от знаци и звуци, за да предават помежду си информация. Това повдигаше един класически проблем в езиковата структура — как всъщност ставаше предаването на информацията? (Л. С. Веренски на едно място твърди, че ако извънземни същества наблюдават разговор на италианци, те биха заключили, че италианският език е основно знаков език, като звуците се добавят само за усилване.) Елиът се нуждаеше от едно просто съобщение, което да не зависи от съпровождащите го знаци с ръцете.

Но той нямаше и най-малката представа от синтаксиса на горилския език, който би могъл лесно да обърне смисъла на всяко изречение. А дори и едно кратко съобщение би могло да бъде двусмислено на друг език.

Изправен пред тези трудности, Елиът реши да използва само една дума. За нещастие нито една от думите в списъка му ставаха за тази цел. Вторият вариант се състоеше да излъчи няколко кратки съобщения, в случай че някое от тях беше погрешно разбрано. Той се спря на три съобщения: ИДИ СИ, НЕ ИДВАЙ и ТУК ЛОШО; две от тези комбинации притежаваха хубавото качество да бъдат независими от порядъка на думите в тях.