Майкъл Крайтън - Конго

— Така изглеждат нещата — обобщи техникът. — Рос сигурно ще се усети какво е станало, когато не успее да установи повторно връзка днес.

— Но те зависят от връзката на техния компютър с нашите — възкликна Травис.

Екипът на ТСЗР беше генерирал пет компютърни симулации с един и същ изход — лишена от средство за придвижване във въздуха, експедицията на Рос я чакаха сериозни неприятности. Вероятностните оценки за оцеляване се движеха в границите на нула цяло двеста четиридесет и четири и нещо — или с други думи, шанс едно към четири, че експедицията в Конго ще се измъкне жива, и то при условие, че разполагаше с помощта на компютърната връзка, която сега беше прекъсната.

Травис се чудеше дали Рос и останалите разбираха колко трагично беше положението им.

— Нещо ново от Банд 5 за Мукенко? — запита Травис.

Банд 5 от спътниците в системата Ландсат регистрираха данни от инфрачервения спектър. При последното си преминаване над Конго Ландсат беше регистрирал много важна нова информация за Мукенко. За последните девет дни от последното преминаване на спътника вулканът бе повишил значително температурата си; градиентът беше от порядъка на 8 градуса.

— Нищо ново — продължи с обобщенията си техникът. — А компютрите не предсказват скорошно избухване. Четири градуса от промяната в орбитата са в рамките на грешката на чувствителността за тази система, а допълнителните четири градуса не могат да се вземат като база за прогнозна стойност.

— Е, това все пак е нещо — каза Травис. — Какво ще правят обаче сега с маймуните след като нямат връзка с централния компютър?

Това беше въпросът, който екипът на експедицията си задаваше непрекъснато през последния час. След като връзката вече не съществуваше, единствените налични компютри оставаха само тези в главите им, а те не притежаваха достатъчна мощност.

За Елиът беше доста странно да си мисли, че собственият му мозък е неадекватен.

— Ние всички сме станали страшно зависими от наличните компютърни ресурси — каза той по-късно. — Във всяка порядъчна лаборатория вие можете да разполагате с всичката памет и изчислителни ресурси, които ви потрябват, денем и нощем. Ние до такава степен сме привикнали към тях, че ги приемаме като нещо подразбиращо се.

Разбира се, те така или иначе щяха да разшифроват езика на сивите горили, стига само да не бяха притиснати от най-безмилостния фактор — времето; разполагаха само с няколко часа. Откъснати от програмата ОЗЖ положението им беше отчайващо. Мънро заяви, че не биха издържали още една нощ такава бясна атака, а те имаха всяка причина да очакват точно това тази нощ.

Начинът обаче, по който Ейми бе спасила Елиът, им подсказа един нов план. Така или иначе, Ейми бе демонстрирала някаква способност да общува със сивите горили; вероятно би могла да им служи и като преводач.

— Мисля, че си струва да опитаме — заяви Елиът.

За нещастие самата Ейми изобщо отричаше, че това възможно. Отговорът й на въпроса „Ейми кара нещо говори?“ тя сигнализира, Не говори.

— Изобщо не говори? — запита Елиът, припомняйки си начина, по който Ейми бе сигнализирала. — Питър иска Ейми кара нещо говори.

Не говори. Вдига шум.

От това той заключи, че тя беше способна да имитира вербализациите на горилите, но нямаше представа за съдържанието им. В момента минаваше два часът; до залез слънце оставаха само четири или пет часа.

— Остави — обади се Мънро. — Явно не може да ни помогне.

Мънро предпочиташе да разбие лагер и да си пробива път на дневна светлина. Той беше убеден, че нямаше да преживеят още една нощ сред горилите.

Нещо обаче човъркаше ума на Елиът.

След годините работа с Ейми той знаеше, че тя притежаваше подлудяващата буквална еднопосочност на детския разум. При нея, особено когато беше в лошо настроение, човек трябваше да формулира изключително точно въпросите си, ако искаше да получи точен отговор. Той заби погледа си в Ейми и запита:

— Ейми кара нещо говори?

Не говори.

— Ейми разбира нещо говори?

Тя не отговори. Дъвчеше някаква сочна клонка, отдадена на усещането.

— Ейми, слушай питър.

Тя го изгледа.

— Ейми разбира нещо говори?

Ейми разбира нещо говори, сигнализира в отговор тя. Тя го предаде по толкова разсеян начин, че отначало той се почуди дали изобщо беше разбрала въпроса му.

— Ейми следи какво нещо говори, Ейми разбира какво говори?

Ейми разбира.

— Ейми сигурна?

Ейми сигурна.