Майкъл Крайтън - Конго

В Бъркли Сиймънс беше разработил компютърна програма наречена ОЗЖ, обяснение на знаците на животните. ОЗЖ беше способна да наблюдава Ейми и да открива съдържанието на сигналите й. Тъй като програмата ОЗЖ използваше специализиран армейски софтуер, вече разсекретен, предназначен за разбиване на кодове, тя беше способна да идентифицира нови знаци и също така да ги превежда. Макар и ОЗЖ да беше предназначена да работи с Ейми на еймслан, нямаше никаква пречка да се приложи и при един съвършено нов език.

Успееха ли да установят връзка чрез спътника с Хюстън и Бъркли, биха могли да подават видеоданните, получени от заловената маймуна директно в компютрите на центъра, за да бъдат обработени с програмата ОЗЖ. А ОЗЖ предлагаше скорост на превод далеч надхвърляща капацитета на който и да било човешки наблюдател. (Военният софтуер беше създаден така, че да пробива противниковия код само за броени минути.)

Елиът и Рос бяха убедени, че номерът ще стане; Мънро обаче беше скептик. Той подхвърли няколко обезкуражителни коментари за разпитване на пленници по време на война.

— Да не мислите да изтезавате животното? — запита той.

— Ще използваме стреса породен от ситуацията, за да принудим животното да използва езика си — обясни Елиът. — Той разместваше на земята материалите за теста си: банан, канче с вода, парче сладкиш, пръчка, сочен клон, чифт каменни гребла. — Ако се наложи, ще й изкараме ангелите от страх.

— Й?

— Разбира се — произнесе Елиът, зареждайки пистолета със стрелите с Торален. — Ще използваме женско животно.

Нужна му беше женска горила без малко. Малкото горилче щеше да създаде излишни проблеми.

Той си проби път през висок до кръста му храсталак и се озова на ръба на стръмен склон; в подножието му имаше стадо от девет животни: двама мъжкари, пет женски и две млади горили. Те пасяха из джунглата на двадесет фута под краката му. Той наблюдава групата достатъчно дълго, за да се увери, че всички женски използват език помежду си, и че в околните храсталаци нямаше малки. После зачака да му се открие възможност.

Горилите си похапваха лениво сред храстите, изравяха крехки корени, и ги дъвчеха без да бързат. След няколко минути една от женските се отдалечи от групата да си потърси храна в подножието на склона, на който се бе сгушил. Женската се бе отдалечила от останалите на повече от десетина ярда.

Елиът вдигна пистолета с две ръце и се прицели в нея. Тя представляваше идеална цел. Той не отделяше поглед от нея; пръстът му бавно се свиваше върху спусъка и изведнъж кракът му се подхлъзна. Той се затъркаля по склона, стоварвайки се точно сред стадото.

Елиът лежеше в безсъзнание по гръб, на двадесет фута по-долу, но гърдите му се повдигаха и спускаха, а ръката му конвулсивно мърдаше; Мънро се убеди, че Елиът беше наред. Мънро се тревожеше единствено за горилите.

Сивите горили бяха станали свидетели на падането на Елиът и се насочиха към него. Осем или девет животни се стълпиха около него, загледани безстрастно; всички сигнализираха.

Мънро освободи предпазителя на картечницата.

Елиът простена, докосна главата си и отвори очи. Мънро го видя как застина при гледката на горилите, но не направи никакво движение. Три зрели екземпляра го приближиха съвсем, и той схвана рисковаността на ситуацията. Елиът остана неподвижен цяла минута. Горилите шепнеха и сигнализираха, но не помръднаха от мястото си.

Накрая Елиът се изправи на лакът; движението му предизвика взрив от сигнализиране, но без някаква пряка заплаха.

На хълма горе Ейми дърпаше Мънро за ръкава и ожесточено сигнализираше. Мънро поклати глава; той не разбираше езика. Повдиган пак картечницата и Ейми го захапа за капачката на коляното. Болката беше изключителна. По-късно самият той се зачуди откъде бе събрал сили да не изреве.

Елиът лежеше на земята опитвайки се да укроти дишането си. Горилите бяха застанали съвсем близо; достатъчно, за да ги докосне, да подуши сладникавия аромат на телата им. Бяха развълнувани; мъжките загрухтяха, едно ритмично хо-хо-хо огласи простора.

Той реши, че е по-добре да се изправи на крака, бавно и методично. Реши, че ако успее да се отдалечи малко от животните, чувството им за опасност ще се притъпи. Но още щом започна да се надига, ръмженето се усили, и един от мъжкарите започна да се придвижва настрани рачешката, като заудря земята с отворени длани.

Елиът мигновено се просна пак на гръб. Горилите се успокоиха, и той реши, че е постъпил правилно. Животните бяха объркани от това човешко същество, стоварило се сред тях; те очевидно не бяха очаквали никакъв сблъсък с човек в пасищата си.