Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

Десет минути след позвъняването на Манчек беше предадено следното съобщение по най-строго зашифрования кабел на държавата:

¦¦¦¦ ВКЛЮЧЕНО ¦¦¦¦

строго секретно

следва кодът

CBW/9/9/234/435/6778/900

координати делта 8997

следва съобщение

обявена е тревога „УАЙЛДФАЙЪР“

повторение тревога „Уайлдфайър“

компетенция НАСА — мед.служба, съвета за национална сигурност

режимът влиза в действие незабавно

допълнителни указания

на пресата да не се съобщава

приемане на заповед 7–12

състояние на тревога до специално разпореждане

край

¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦

Това беше автоматична телеграма. Всичко, включително нареждането за пресата и евентуалната заповед 7–12, беше автоматично следствие на позвъняването.

Пет минути по-късно се получи второ съобщение, в което се казваха имената на хората от екипа „Уайлдфайър“.

строго секретно

следва код

CBW/9/9/234/435/6778/970

следва съобщение

изброените по-долу американски граждани от мъжки пол се поставят в положение „зет капа“. потвърждава се тяхното участие в секретните работи. Фамилиите следват:

Стоун Джеръми №81

Ливит Питър №04

Бъртън Чарлз №151

кристиансенкрик този ред да се зачеркне

да се чете

Кърк Кристиян №142

Хол Марк №77

изброените лица се поставят в положение „зет капа“ до специално нареждане

край.край.

Предполагаше се, че тази телеграма също има съвсем служебен характер — просто да се съобщят имената на петимата членове, които се поставяха в положението „зет капа“. За нещастие обаче, машината сгреши едно от имената и отказа да прочете съобщението изцяло. (Обикновено, когато се случеше машината да сгреши нещо при секретните съобщение, цялото съобщение се преписваше отново или пък се препрочиташе от компютър, за да се свери текстът.)

Така че и това съобщение не беше сигурно. Във Вашингтон и на други места извикаха специалист, за да потвърди точността му по метода на „обратното проследяване“. Вашингтонският експерт изказа сериозно съмнение за валидността на съобщението, щом като машината допускаше и други малки грешки.

Следователно, можеше да се разчита само на първите двама от списъка, а за останалите трябваше да се чака допълнително потвърждение.

Елисън Стоун беше изморена. В къщата им на хълма, от която се откриваше изглед към Станфордския университет, тя и съпругът й, шеф на факултета по биология, бяха поканили петнадесет семейства и всички останаха до късно. Госпожа Стоун се отегчи. Отраснала всред официалните кръгове на Вашингтон, тя знаеше, че втората чаша кафе, предложена подчертано без коняк, означава, че гостите трябва вече да си отиват. За нещастие професорите, изглежда, не спазваха това правило. Беше я сервирала преди няколко часа, но все още никой не си тръгваше.

Малко след един часа на вратата се позвъни. Тя отиде да отвори и се учуди при вида на двамата военни, които стояха един до друг в нощта. Сториха й се смутени и нервни и предположи, че са се заблудили. Хората често се губят нощно време в този квартал, където имаше само частни къщи.

— Какво обичате?

— Съжаляваме за безпокойството, госпожо — каза единият учтиво. — Това ли е домът на доктор Джеръми Стоун?

— Да — каза тя, като се понамръщи.

Погледна по пътеката зад двамата мъже. Пред къщата беше паркирала синя военна кола. Трети човек стоеше до нея и изглежда държеше нещо в ръка.

— Пушка ли държи онзи човек там? — попита тя.

— Госпожо, трябва да видим доктор Стоун веднага

Всичко й изглеждаше много странно и тя, без да иска, се изплаши. Друг човек прекосяваше ливадата пред къщата и гледаше през прозореца. На бледата светлина, която струеше от прозореца, тя ясно различи пушката в ръцете му.

— Но какво става?

— Госпожо, не искаме да разстройваме вашето тържество. Моля, извикайте доктор Стоун.

— Не зная дали…

— В противен случай ние трябва да влезем и да го вземем — добави мъжът.

Тя се поколеба за миг и след това промълви:

— Почакайте тук.

Върна се и понечи да затвори вратата, но единият от мъжете вече беше влязъл в хола. Той стоеше до вратата изправен, много учтив, с шапка в ръка.

— Ще почакам тук — усмихна й се той.

Влезе отново при гостите, като се опитваше да скрие вълнението си. Всички разговаряха и се смееха. Беше шумно и запушено. Откри Джеръми в един ъгъл, разгорещен в спорове за някакви бунтове. Докосна ръката му и той се отдели от групичката.

— Знам, че ще ти се стори смешно, но един военен чака в хола ни, друг стои отвън, а още двама с пушки — в градината. Искат да те видят.