Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

В първия момент Стоун изглеждаше учуден, но после кимна.

— Ще се разберем — отвърна той.

Неговото държание я подразни. Той сякаш ги очакваше.

— Мисля, че ако си бил осведомен, би трябвало да ми кажеш…

— После ще ти обясня.

Отиде в хола. Военният беше все още там. Тя последва мъжа си.

Стоун каза:

— Аз съм доктор Стоун.

— Капитан Мортън — представи се мъжът, като не подаде ръка. — Избухнал е пожар, господине.

— Добре. Имам ли време да се преоблека? — попита Стоун, като погледна вечерното си сако.

— Мисля, че не, сър.

За нейно най-голямо учудване мъжът й кимна спокойно.

— Добре.

Той се обърна към нея и каза:

— Трябва да отида с тях.

Лицето му стана празно и безизразно. Всичко приличаше на някакъв кошмар. А и това лице… Недоумяваше. Стана й страшно.

— Кога ще се върнеш?

— Не знам точно. След седмица или две. А може и повече.

Тя се стараеше да говори тихо, но не можеше да прикрие безпокойството си.

— Но какво се е случило? Арестуват ли те?

— Не — отговори той, като се усмихна. — Нищо подобно. Извини ме пред гостите.

— Защо са тези пушки тогава?

— Госпожо Стоун — обърна се към нея военният, — наше задължение е да пазим мъжа ви. От сега нататък нищо не трябва да му се случи.

— Точно така — кимна Стоун. — Нали разбираш, сега изведнъж ставам много важен човек. — Той пак се усмихна. Усмивката му беше странна и измъчена. После я целуна.

Преди тя да се опомни, той вече излизаше през вратата. Отляво — капитан Мортън, отдясно — друг военен, а отзад безмълвно застана въоръженият. В това време четвъртият го поздрави и отвори вратата на колата.

Фаровете светнаха, вратите се затвориха, колата даде заден ход и изчезна в нощта. Тя все още стоеше на прага, когато една от гостенките се приближи и попита:

— Елисън, добре ли си?

Обърна се — успя дори да се усмихне и да каже:

— О, нищо особено. Джеръми трябваше да тръгне веднага. Повикаха го от лабораторията. Пак някакъв несполучлив нощен опит.

Гостенката поклати глава.

— Жалко. Толкова беше приятно.

В колата Стоун седна отзад и погледна втренчено мъжете. По лицата им не можеше да се прочете нищо.

— Какво ми носите?

— Какво да носим?

— О, по дяволите. Какво ви казаха да ми предадете? Трябва да са ви дали нещо.

— Ах, вярно.

Подадоха му една тънка папка. На корицата беше написано: Кратки сведения по програмата „Скууп“.

— И нищо повече?

— Не, сър.

Стоун въздъхна. Никога не беше чувал за програмата „Скууп“, папката трябваше да се прочете внимателно. Но в колата беше много тъмно. Щеше да има време после, в самолета. Той започна да си мисли за последните пет години. Спомни си за странния симпозиум в Лонг Айлънд и малкия докладчик, англичанин, който всъщност започна всичко това.

През лятото на 1962 година Дж. Дж. Мерик, английски биофизик, представи своя доклад на десетия симпозиум по биология в Коулд Спринг Харбър на Лонг Айлънд. Заглавието му беше „Честотата на биологичните контакти в съответствие с вероятностите за видообразуване“. Мерик беше един непокорен учен без предразсъдъци, чиято репутация на човек с ясна мисъл не беше подронена нито от скорошния му развод, нито от наличието на красивата секретарка — блондинка, която го придружаваше на конгреса. След доклада имаше кратко сериозно обсъждане на основните му изводи, резюмирани в края.

„Трябва да заключа, че първият контакт с извънземния живот се предопределя от възможностите на видообразуването. Не може да се отрече фактът, че сложните организми са редки на земята, докато по-простите са в изобилие. Има милиони видове бактерии, хиляди видове насекоми. Има няколко вида примати. И само четири вида човекоподобни маймуни. А човешкият вид е само един.

Съответен на броя видове е и броят на членовете на отделните видове. Простите организми се срещат много по-често от сложните. На земята живеят три милиарда хора, а в една голяма колиба има десет, дори сто пъти повече бактерии.

Всички налични данни за произхода говорят за развитие от прости към по-сложни форми на живот. Това важи за живота на земята, а може би и за цялия космос. Шейпли, Мероу и други учени са изчислили броя на най-близките планети, на които може да има живот. Моите собствени изчисления, посочени в доклада, се отнасят до относителния брой различни организми в цялата вселена.

Целта ми е да определя възможността за контакт между човека и друга форма на живот. Тази възможност е както следва: