Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

Издигането на Стоун се дължеше на много фактори: престижа от Нобеловата награда, политическите му контакти, последната му жена, дъщеря на сенатора Томас Уейн от Индиана, юридическото му образование. Всичко това обясняваше непрекъснатото му появяване пред обърканите сенатски комисии и му даваше силата на доверен съветник.

Това беше същата сила, която той успешно използваше, за да извърши научноизследователските и организационни работи, които доведоха до програмата „Уайлдфайър“.

Стоун беше заинтригуван от идеите на Мерик, защото те съответстваха на някои негови схващания. Това той обясни в кратък доклад „Стерилизация на космическите апарати“, публикуван в списание „НАУКА“ и по-късно препечатан в английското списание „ПРИРОДА“. Той доказваше, че заплахата от бактериална зараза е нож с две остриета и че човек трябва да се предпазва и от двете.

До излизането на статията му основа за подобни научни дискусии беше главно въпросът за опасността от заразяване на другите планети от спътниците и пробите, които по невнимание отнасят земни организми. Този проблем беше обсъждан още при началните космически опити. През 1959 година НАСА издаде строги наредби за стерилизация на земните проби.

Целта на наредбите беше да се предпазят от зараза другите планети. Ясно е, че ако се изпрати сонда на Марс или Венера, за да се изследват нови форми на живот и на нея се окажат земни бактерии, опитът ще бъде провален.

Стоун пък разглеждаше обратната ситуация. Той заявяваше, че е еднакво възможно извънземните организми да заразят земята чрез тези сонди. Разбира се, апаратите, които изгаряха при навлизане в атмосферата, не представляваха проблем, но онези, които се връщаха, полетите с хора и сонди като спътниците от програмата „Скууп“ бяха нещо съвсем различно. Въпросът за заразата беше много важен.

Тази статия предизвика известен интерес, но както той се изрази „нищо особено“. Ето защо през 1963 година организира неофициална семинарна група, която се събираше два пъти месечно в стая №410, на последния етаж на Станфордския медицински институт, в крилото по биохимия. Тук групата обядваше и обсъждаше въпроса за възможните зарази. Именно тази група от пет човека — Стоун и Джон Блек от Станфорд, Самюъл Холдън и Терънс Лисът от Кол Мед, и Андрю Вайс от Бъркли — стана ядрото на проекта „Уайлдфайър“. Те изпратиха петиция до президента на САЩ през 1965 година, като внимателно я написаха точно по начина, по който Айнщайн беше съобщил на Рузвелт за създаването на атомната бомба.

Станфордски университет

Пало Алто, Калиф.

10 юни 1965

До Президента на Съединените американски щати

Белия Дом

1600 Пенсилвания авеню

Вашингтон, окръг Кълъмбия

Уважаеми господин президент,

Последните ни теоретични разработки показват, че мерките за стерилизация на връщащите се от Космоса апарати могат да се окажат недостатъчни, за да гарантират тяхната стерилност при навлизането им в земната атмосфера. Поради това има потенциална опасност да се внесат вредни организми в земната екологична структура. Според нас напълно задоволително стерилизиране на сондите и хората не може да се постигне никога. Изчисленията показват, че дори ако сондите бъдат стерилизирани в извънземното пространство, възможността за зараза пак остава едно на десет хиляди, а може и много повече. Изчисленията ни се основават върху данни за познатите ни форми на организиран живот, но може да има и други форми, много по-устойчиви на нашите мерки за стерилизация.

Ето защо настояваме за образуване на научен център, който да се занимава само с извънземните форми на живот в случай, че случайно попаднат на Земята. Целта на този център ще бъде — от една страна, да ограничи разпространението на такива форми на живот, и от друга — да организира лаборатория за изследването и анализа им с оглед предпазването на земните форми от тях.

Ние препоръчваме той да се построи в ненаселен район на САЩ, да бъде под земята, да притежава всякаква изолационна техника, да има ядрено устройство за саморазрушаване в случай на произшествие. Доколкото ни е известно, никоя форма на жива материя не може да издържи двата милиона градуса топлина, която съпровожда ядрения взрив.

Отговорът на писмото дойде обнадеждаващо бързо. След двадесет и четири часа един от съветниците на президента позвъни на Стоун. На другия ден той отлетя за Вашингтон, за да се срещне с президента и членовете на Съвета за национална сигурност. Две седмици по-късно Стоун отиде в Хюстън, за да обсъди по-нататъшните планове с шефовете на НАСА.