Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

Най-голям растеж се получаваше при сто процента присъствие на въглероден двуокис и ултравиолетова светлина, а най-малък — в чиста кислородна среда и пълна тъмнина.

— И какъв е изводът? — попита Стоун.

— Прилича на пряко превръщане на енергията — отвърна Ливит.

— Чудно — промълви Стоун.

Той подаде на входното устройство координатите на изолирана система. Такива системи се използваха за изследване на обмяна на веществата при бактериите, като се измерваше количеството на постъпилите газове и хранителни вещества и после количеството на отпадъците. Всичко беше херметизирано и напълно автономно. Ако в такава среда се поставеше растение, измерваше се поглъщането на въглероден двуокис и отделянето на вода и кислород.

Но при същите условия щамът „Андромеда“ се проявяваше съвсем различно. Организмът не отделяше нищо. В средата от въглероден двуокис и при ултравиолетова светлина той продължаваше да расте до пълно поглъщане на въглеродния двуокис. След това растежът спираше. Не се отделяше нищо — нито газ, нито какъвто и да било остатъчен продукт.

— Пълно усвояване — забеляза Стоун.

— Трябваше да се очаква — добави Ливит.

Това беше организъм, напълно приспособим към околната среда. Той консумираше всичко, не изхвърляше нищо — чудесно качество за вакуума на космическото пространство.

Изведнъж една и съща мисъл осени и двамата.

— Господи.

Ливит вече тичаше към телефона.

— Бързо. Свържете ме с Робъртсън.

— Невероятно — продължи Стоун. — Нищо не се губи. Даже не се нуждае от хранителна среда. Може да расте в присъствието на въглероден двуокис, кислород и слънце. Точка.

— Дано не сме закъснели — каза Ливит, като нетърпеливо наблюдаваше екрана на компютъра.

Стоун кимна.

— Ако този организъм наистина е в състояние направо да превръща материята в енергия и енергията в материя, значи той действа като миниатюрен реактор.

— И при атомен взрив…

— Невероятно — не спираше Стоун, — просто невероятно.

Екранът се освети. Те видяха Робъртсън, изморен, с цигара в ръка.

— Джеръми, трябва да ми дадеш още малко време. Аз не можах…

— Слушай — заговори Стоун, — трябва веднага да вземеш мерки заповедта 7–12 да не се приведе в действие. Абсолютно необходимо е при никакви обстоятелства атомното устройство да не се взривява в близост с тези микроорганизми. Това е най-фаталното нещо, което бихме могли да направим на този свят, говоря буквално.

Накратко обясни какво беше открил.

Робъртсън свирна с уста.

— По този начин щяхме да им осигурим фантастично богата хранителна среда.

— Точно така — потвърди Стоун.

Проблемът за благоприятната хранителна среда беше предмет на особено безпокойство за групата „Уайлдфайър“. В обикновени условия, както е известно, съществуват много фактори, които задържат и балансират неконтролирания бърз растеж на бактериите.

А иначе математическата картина на неконтролирания растеж е застрашителна. Например една-единствена клетка на бактерия E.coli при „идеални условия“ се дели всеки двадесет минути. Като че ли в това няма нищо особено, но ако се замислите… Бактерията се размножава в геометрична прогресия, от една се образуват две, после четири, осем и така нататък. И излиза, че за един ден една клетка от E.coli може да се превърне в свръхколония голяма и тежка, колкото цялата планета.

Това, разбира се, никога не може да се случи по простата причина, че не съществуват такива „идеални условия“. Храната се свършва. Кислородът се изчерпва. Условията в самата колония се променят и това спира растежа.

Ако даден организъм обаче наистина има способността да превръща направо материята в енергия и му бъдат осигурени огромни количества такава енергия, каквато се получава при атомния взрив.

— Ще предам препоръката ви на Президента — каза Робъртсън. — Ще му стане приятно, като разбере, че е бил прав за отменянето на заповед 7–12.

— Предай му и моите поздравления за научната му интуиция — каза Стоун.

Робъртсън се почеса по главата:

— Знаеш ли, получих още данни за катастрофата на „Фантома“. Станала е в района западно от Пидмонт, на височина шест хиляди и деветстотин метра. Комисията е успяла да намери останки от разрушената пластмаса, за която споменава пилотът. Причината е деполимеризация.

— Какво мисли за това комисията?

— Не знаят какво да мислят — призна Робъртсън. — И още нещо. Намерили са и парченца от кости, по всяка вероятност човешки, евентуално раменна и бедрена, но съвсем чисти, просто като полирани.