— Намерихте ли нещо? — попита Хол.
Бъртън се дръпна от микроскопа и въздъхна:
— Не, нищо.
— Все си мисля за тези луди — продължи Хол. — Като говорех с Джексън, пак се сетих. Толкова много хора в града са полудели или са били като замаяни, искали са да се самоубият тази нощ и повечето от тях са възрастни.
Бъртън се намръщи:
— Какво от това?
— При старите хора като Джексън — продължи Хол — има всякакви болести. Организмите им се рушат по най-различни начини. На някои белите дробове са изтощени, на други сърцето е слабо, черният дроб работи зле, съдовете склерозират.
— Смятате ли, че това изменя хода на болестния процес?
— Може би. Все си мисля, от какво хората могат да си изгубят така бързо ума?
Бъртън поклати неопределено глава.
— И още нещо — каза Хол — Джексън си спомни, че преди смъртта си една от жертвите извикала: „Господи, главата ми.“
— Преди самата си смърт ли? — уточни Бъртън.
— Да.
— Мислите ли, че може да е кръвоизлив?
Хол кимна:
— Изглежда правдоподобно. Във всеки случай трябва да се провери.
Ако щамът „Андромеда“ предизвиква по някаква причина кръвоизлив в мозъка, това означава, че той може да доведе мигновено и до психически смущения.
— Но нали видяхме, че смъртта се причинява от съсирване…
— Да, при повечето хора, но не при всички — поясни Хол. — Някои оживяват, други полудяват.
Бъртън кимна. Изведнъж той се развълнува. Ами ако наистина въпросният микроорганизъм руши кръвоносните съдове? Това веднага ще предизвика съсирване. Щом стената на кръвоносния съд се разруши, пробие или изгори, съсирването мигновено започва. Отначало около мястото на поражението се натрупват тромбоцитите, които го защитават и не допускат голяма загуба на кръв. После се събират червените кръвни телца. След това фибриновата маса ги свързва и настъпва съсирване. Накрая съсирекът се уплътнява и втвърдява.
Това бе нормалният процес.
Но ако поражението бе голямо, ако започнеше от белите дробове и продължеше нататък…
— Интересно, щом този микроорганизъм руши стените, това означава, че започва съсирване. Но ако при определени хора съсирването се предотвратява по някакъв начин, то тогава той продължава да разяжда съдовете и причинява кръвоизливи.
— А лудостта — намеси се Бъртън, като започна да преглежда бързо своите проби. Взе три от мозъка и започна да ги изследва.
Без съмнение.
Патологията беше очевидна. Във вътрешния слой на стените на мозъчните съдове се виждаха малки зелени петна. Бъртън не се съмняваше, че при голямо увеличение те щяха да се окажат съставени от същите шестоъгълници.
Той бързо провери и другите проби — от белия и черния дроб и далака. На няколко места в стените на кръвоносните съдове намери зелени петна, но не в такова огромно количество, както в мозъка.
Явно щамът имаше предпочитание към мозъчните кръвоносни съдове. Не бе ясно защо. Известно е, че там кръвоносните съдове притежават някои особености. Например: при известни условия кръвоносните съдове на тялото се разширяват или свиват — при голям студ или физическо усилие, докато в същото време кръвоносните съдове на мозъка не претърпяват никакво изменение, осигурявайки все един и същ приток на кръв в мозъка.
При физическо натоварване притокът на кръв в мускулите може да се увеличи от пет до двадесет пъти. А мозъкът получава един и същ приток: независимо от това дали човек взима изпит или дреме, сече дърва или гледа телевизия. Мозъкът получава едно и също количество кръв всяка минута, всеки час, всеки ден.
Учените не са открили защо това е така и как точно мозъчните кръвоносни съдове се саморегулират, но явлението съществува и тези съдове се смятат за особен случай всред другите артерии и вени. Явно, че при тях има нещо по-различно.
И ето сега, пример на микроорганизъм, който предпочита да разрушава именно тях.
Като размисли, Бъртън разбра, че това не е толкова необикновено. Например сифилисът има предпочитание към аортата, твърде специфична и частна реакция. Цистозомозата, паразитна инфекция, в зависимост от вида си, въздейства на пикочния мехур, червата, изобщо на органите от храносмилателния тракт. Така че тясната специализация на микроорганизмите съвсем не е невъзможна.
— Има и още един проблем — каза той, — в повечето хора съсирването започва от белите дробове. Това знаем. Може би и рушенето на кръвоносните съдове започва оттам. Това, по което се различават…
Читать дальше