Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

Изведнъж Бъртън млъкна.

Спомни си плъховете, при които се опита да спре съсирването. Въпреки това те умряха, а той не ги аутопсира.

— Боже господи — възкликна Бъртън.

Бързо извади един плъх от хладилника и го разряза. Да, кървеше. Направи дисекция на мозъка и видя там силен кръвоизлив.

— Сега вече е ясно — каза Хол.

— Значи, ако животното е нормално, то умира от съсирване, което започва от белите дробове, а ако съсирването се предотврати, бактерията прониква до кръвоносните съдове на мозъка, руши ги и предизвиква кръвоизлив.

— И лудост.

— Да — Бъртън беше силно развълнуван. — А на съсирването може да попречи всяка болест на кръвта. Или липса на витамин К. Лошо усвояване на хранителните вещества. Функционална недостатъчност на черния дроб, нарушение на белтъчния синтез. И още десетки неща.

— Които по-често се срещат у възрастните хора — забеляза Хол.

— Джексън има ли някаква такава болест?

Хол мисли доста дълго и каза:

— Не, черният му дроб е болен, но не толкова сериозно.

Бъртън въздъхна:

— Значи стигнахме дотам, откъдето тръгнахме.

— Не, не съвсем. Защото и Джексън, и бебето са оцелели. У тях не е предизвикан кръвоизлив. Микроорганизмът изобщо не е проникнал. Изобщо!

— А това означава?

— Това означава, че по някакъв начин при тях е предотвратен първоначалният процес, т.е. проникването му в стените на кръвоносните съдове. Щамът не е стигнал нито до белите дробове, нито до мозъка.

— Но защо?

— Ще разберем — отговори Хол, — когато установим защо шестдесет и деветгодишния пияница с язва прилича на двумесечно бебе.

— А изглеждат направо антиподи — разсъждаваше Бъртън.

— Да, така изглеждат — потвърди Хол. Трябваше да минат много часове, преди Хол да разбере, че всъщност в думите на Бъртън се таи отговорът на загадката — но този отговор нямаше да има вече никакво значение.

Сър Уинстън Чърчил беше казал веднъж, че „истинската гениалност се състои в способността да оцениш правилно неопределената, случайна и противоречива информация“. За групата „Уайлдфайър“ обаче беше характерно, че въпреки блестящите си индивидуални качества, нейните членове допуснаха няколко много груби грешки при оценката на постъпващата информация.

Всичко това напомня сентенцията на Монтен — „При силно напрежение хората оглупяват и се самоизмамват.“ Наистина участниците в групата бяха под силно напрежение, но те знаеха, че това ще бъде така и бяха подготвени за евентуални грешки.

И все пак не можеха да предвидят мащабите, огромните отклонения, до които ги доведоха тези грешки. Не очакваха, че основната им грешка щеше да се състои от множество недоглеждания, от куп изпуснати важни факти.

Сякаш в един момент всичките бяха заслепени. По-късно Стоун го обясняваше така: „Ние бяхме ориентирани в проблема, но всичко, което правехме, беше насочено единствено към намиране на начин да се излекува заразата. И затова, естествено, вниманието ни беше насочено главно към Пидмонт. Мислехме, че ако не намерим бързо разрешение на този въпрос, после ще стане късно и участта на Пидмонт ще постигне цялата земя. Не можехме ни най-малко да променим хода на мисленето си.“

Грешката започна да взима все по-големи размери, когато работата стигна до изследването на посевките на културите.

Стоун и Ливит бяха взели хиляди проби от капсулата. Бяха направили посевки при най-различни атмосферни и температурни условия и при различно налягане. Резултатите можеха да се анализират само от компютър.

При програмата „Растеж Трансматрица“ компютърът не отбелязваше всички възможни комбинации от условия, влияещи на растежа, а само важните положителни и отрицателни резултати. И то след като измерваше автоматично теглото на всяка чашка Петри и изследваше всяко нарастване с фотоелектричното си око.

Когато Стоун и Ливит пристъпиха към анализ на резултатите, откриха няколко удивителни закономерности. На пръв поглед като че ли хранителната среда нямаше никакво значение — организмите се развиваха еднакво добре върху захар, кръв, шоколад, агар-агар 10 10 ??? и даже върху обикновено стъкло.

Но газовата среда и светлината оказаха решаващо въздействие.

Ултравиолетовата светлина стимулираше растежа при всички обстоятелства. Пълната тъмнина и в по-малка степен инфрачервената светлина го възпрепятстваха.

В присъствието на кислород растежът напълно спираше, а в присъствието на въглероден двуокис се усилваше. Азотът не оказваше влияние.