Майкъл Крайтън - Жертвата

Телефонът иззвъня. Обаждаше се Елън.

— Свърза ли се с адвоката си?

— Още не.

— Ще взема самолета в два и десет за Сан Хосе. Към пет ще съм у вас.

— Виж, Елън, наистина не се налага…

— Знам. Просто излизам в отпуска. Имам нужда от почивка. — И затвори. Вече се беше заела с мен.

Във всеки случай днес нямаше смисъл да се обаждам на адвокат. Имах прекалено много работа. Трябваше да взема дрехите от химическо чистене. На връщане се отбих в кафенето оттатък улицата да си взема едно капучино. И там видях Гари Мардър, моя адвокат, с една съвсем млада блондинка с дънки с ниска талия и потник, който оставяше корема й гол. Двамата се натискаха на опашката пред касата. Момичето приличаше на студентка. Засрамих се и тъкмо когато се канех да се обърна и да си тръгна, Гари ме забеляза и ми махна.

— Здрасти, Джак.

— Здрасти, Гари.

Той протегна ръка и аз я стиснах.

— Запознай се с Мелиса.

— Здрасти, Мелиса.

— А, здрасти. — Стори ми се малко раздразнена от прекъсването, макар че не бях сигурен. На лицето й бе изписано онова празно изражение, което някои момичета придобиват в близост до мъже. Хрумна ми, че не може да е повече от шест години по-голяма от Никол. Какво правеше с мъж като Гари?

— Е, как я караш, Джак? — попита Гари, като прегърна Мелиса през голия кръст.

— Добре — отвърнах аз. — Много добре.

— Чудесно. — Но се мръщеше.

— Ами, хм, да. — Чувствах се глупаво пред момичето. То очевидно искаше да си тръгна. Но аз си мислех за реакцията на Елън: „Срещнал си адвоката си и изобщо не си го попитал, така ли?“

Затова казах:

— Може ли да поговорим за минутка, Гари?

— Разбира се. — Той даде на Мелиса пари да плати за кафето и двамата се отдръпнахме в ъгъла на помещението.

Сниших глас.

— Виж, Гари, мисля, че ще имам нужда от бракоразводен адвокат.

— Защо?

— Защото ми се струва, че Джулия си има любовник.

— Само така ти се струва или си сигурен?

— Не съм сигурен.

— Значи само подозираш, така ли?

— Да.

Гари въздъхна и ме изгледа.

— Не е само това — прибавих аз. — Тя говори, че съм настройвал децата срещу нея.

— Подмяна на чувствата — кимна той. — Най-популярният юридически аргумент. Кога говори такива неща?

— Когато се караме.

Нова въздишка.

— Джак, когато се карат, съпрузите си наговорват какво ли не. Това не означава нищо.

— Според мен означава. Боя се, че означава.

— И това те разстройва, така ли?

— Да.

— Ходи ли при семеен консултант?

— Не.

— Отиди.

— Защо?

— По две причини. Първо, защото трябва. С Джулия сте женени отдавна и доколкото ми е известно, досега живеехте добре. И второ, защото така ще можеш да докажеш, че си се опитал да спасиш брака си, което противоречи на аргумента за подмяна на чувствата.

— Да, но…

— Ако си прав, че тя започва да подготвя почвата за съда, трябва много да внимаваш, приятелю. Подмяната на чувствата трудно се оборва. Децата се сърдят на мама и тя твърди, че вината е твоя. Как ще докажеш, че не е вярно? Не можеш. Освен това ти през повечето време си си вкъщи и спокойно може да е вярно. Съдът ще реши, че си разочарован и че сигурно завиждаш на работещата си съпруга. — Той вдигна ръка. — Знам, знам, че не е вярно, Джак, но този аргумент лесно минава пред съдиите, това искам да кажа. И нейният адвокат непременно ще го използва. Тъй като й завиждаш, настройваш децата срещу нея.

— Това са глупости.

— Разбира се. Знам. — Гари ме потупа по рамото. — Затова иди при опитен консултант. Ако ти трябват имена, обади се в кабинета ми и Барбара ще ти даде няколко адреса.

Обадих се на Джулия да й кажа, че Елън пристига за няколко дни. Естествено не успях да се свържа с нея, само с гласовата й поща. Оставих въздълго съобщение, за да й обясня какво става. После отидох на пазар, защото поради гостуването на сестра ми щяха да ни трябват още продукти.

Бутах количката по пътеката в супермаркета, когато ми се обади голобрадият стажант от болницата. Попита за Аманда и аз отговорих, че синината почти е изчезнала.

— Чудесно — каза той. — Радвам се да го чуя.

— Какво става с резултатите от магнитния резонанс?

Лекарят отвърна, че тези изследвания не били важни, защото апаратът се повредил и така и не довършил сканирането.

— Всъщност се безпокоим за всички данни от последните няколко седмици — рече той. — Защото явно машината бавно се е повреждала.

— Какво искате да кажете?

— Беше корозирала или нещо такова. Всички чипове на паметта се бяха разпаднали на прах.