Гордън Диксън: Последната енциклопедия

Теорията на Марк Торе постулирала една тъмна област, която винаги е съществувала в човешкото съзнание за самия човек, област, където самосъзнанието му отказваше да действа — така както никой оптически механизъм не би могъл да действа в сляпата зона, където се намира той самият. В тази област, твърдяла теорията на Торе, човечеството най-накрая ще открие нещо, което у хората от Отцепените култури на новите светове е изгубено. И веднъж намерено, то ще се окаже ключът към последното и най-велико израстване на човешката раса.

В тази теория, както и в самата Енциклопедията имаше някаква широта на мечтата и целта, която винаги бе отеквала мощно в Хал. Същият отклик го докосна и сега, когато совалката стигна мястото, където се събираха ъглите на четири от огромните, нематериални силови панели, и диафрагмата, където техните полета се срещаха се разшири, за да разкрие едно отверстие в зоната за кацане, което ги очакваше.

Совалката се понесе натам наглед много бавно и се намести в дока, който я очакваше. Внезапно ги обгърна взрив от светлина. Отверстието, което изглеждаше тъй малко, докато приближаваха, се оказа камера с такъв диаметър, че совалката се губеше в нея. Вътре бе пълно с работници, хора и машини.

Хал се изправи на крака и се присъедини към тълпата от пътници, които вървяха към изхода на космическия кораб. Пристъпи през отвора върху една наклонена рампа сред рева и звънтенето на тежките машини, които се движеха около машината по металния под и по стените. Метал и магия… той се спусна по наклона на рампата и мина през един леко замъглен кръг, който бе вход към вътрешните части на Енциклопедията. Щом пристъпи през кръга, целият шум зад него престана като отрязан с нож. Установи, че един движещ се под го носи напред по коридор със стени, облени в мека светлина, с приглушено съскане, което му се видя добре дошло след току-що напуснатата шумотевица и което като че смекчаваше дори тихите разговори между неговите спътници.

Редицата се забави, спря, придвижи се напред две крачки, спря отново, тръгна и отново спря. Пасажерите пред него показваха своите разрешителни пред един стенен екран, откъдето ги гледаше теснолик и чернокос млад мъж.

— Чудесно. Благодаря ви. — Младият мъж кимна на пътника пред Хал и той тръгна напред.

Щом Хал пристъпи наравно с екрана, мъжът излезе от обхвата на камерата и на освободеното място под облак от светлоруса коса се появи енергично женско лице, достатъчно младо, за да бъде по-скоро на момиче, отколкото на жена. Под блестящата златиста коса имаше засмяна откровена физиономия и кафяви очи с плаващи в ирисите им зелени точици.

— Така… — Щом Хал вдигна документите си пред екрана, тя ги погледна, а след това се взря в него. — Вие сте Хал Мейн? Чудесно.

На Хал му се стори, че очите й се взряха в неговите с особено дружелюбие и успокоението от това, че я бе видял така, за секунда опасно отслаби стената, която скриваше някои неща назад в ума му. После той тръгна напред.

Коридорът продължаваше. Сега хората пред него се движеха по-бързо в редица по един. Напред един глас им говореше отнейде.

— … Ако обичате, моля, спрете на мястото, където коридорът се разширява и се ослушайте. Кажете ни, ако чуете нещо. Това е Точката на прехода в центъра на Индекс-залата. Сега се намирате точно в центъра на комуникационната система на Енциклопедията. Не очакваме да чуете нещо, но ако някой от вас чуе, трябва да се обадите…

Още магия… наглед бяха изминали само стотина метра, ала сега се намираха в самия център на сферата, която представляваше Енциклопедията. Само че нито Уолтър Наставника, нито някой друг му бяха споменавали някога нещо за Точката на прехода. Хал все още не беше стигнал до широкото неподвижно място, за което бе станало дума, но се улови, че се вслушва, сякаш би могъл да чуе нещо още преди да е стигнал до него. Смътно усети молбата да се ослуша като предизвикателство. Ако там имаше нещо, той трябваше да е способен да го долови. Откри, че напряга слух.

Сега вече — той виждаше широкото, неподвижно място и бе само на двама души от него — му се струваше, че чува нещо. Вероятно обаче това бяха само хората, които вече бяха минали през Точката на прехода и разговаряха за това помежду си. В гласовете им имаше нещо познато. Не можеше да ги идентифицира, ала въпреки това изпитваше усещане за близост, при все че те сякаш говореха на непознат за него език. Хал бе обучен да разделя непознатите езици на познати форми. Ако беше някой индоевропейски… да, това май беше някакъв романски език, един от съвременните потомци на латинския.