Гордън Диксън: Последната енциклопедия

Пристигна в Боузман малко след полунощ и хвана совалка до космодрума в Солт Лейк. После, докато ранното утро обагряше в розово небето зад околните планини, взе орбитална совалка от космодрума до едно забулено в сиво кълбо — Последната Енциклопедия — което плуваше в орбита около Земята на хиляда и шестстотин километра над нейната повърхност.

Совалката возеше не повече от петдесет-шестдесет пътници — като преди да се качат, всички те трябваше да минат през предварителната проверка. Сред документите на Хал имаше един редовно презаверяван ученически паспорт за еднократно посещение на неговото собствено име. Земята, Дорсай, Мара и Култис бяха единствените четири свята, на които Другите все още не бяха получили контрол над местните правителства. На Земята обаче единствено архивите на Последната Енциклопедия можеха да се смятат защитени от шпионажа на Другите, така че всички кредитни и информационни трансакции, които Хал направи, откакто напусна дома си, бяха с документи или билети на името на Алън Семпъл. Щом совалката излетя, той ги унищожи, така че вече не носеше нищо, което би могло да покаже връзката му с временно използваното фалшиво име. Автоматизираните архиви в Последната Енциклопедия щяха да бъдат прекалено добре информирани за него, за да се надява да използва фалшиво име; но в тях с истинското си име щеше да бъде в безопасност.

На хиляда и двеста километра от повърхността на Земята совалката започна своя подход към Последната Енциклопедия. На екрана на седалката отпред Хал я съзря за пръв път като сребърен полумесец, който ставаше все по-голям с излизането им от сянката на Земята, докато не се превърна в малко сребърно кълбо от отразена слънчева светлина. С приближаването им обаче малкото кълбо се разрастваше неумолимо и огромните размери на Енциклопедията започнаха да се очертават.

Само че не само размерите й задържаха Хал на седалката му, а вниманието му — приковано към екрана, където масивната сфера все набъбваше и набъбваше. За разлика от останалите пасажери на борда на совалката, Уолтър бе възпитал у него специално уважение към онова, което Енциклопедията обещаваше. Безброй пъти я бе съзерцавал на подобни екрани, но никога досега не бе изпитвал чувството, че той самият ще стъпи на нея.

Совалката забавяше ход, като с приближаването към сферата, изравняваше скоростта си към нейната.

От толкова близо Хал виждаше, че повърхността й изглежда като загърната в плътна сивкава мъгла. Това трябва да беше резултат от защитните силови панели, които се вплитаха един с друг около Енциклопедията — разработени на принципа на фазовия преход, който преди четиристотин години беше открил ерата на свръхсветлинната комуникация и транспорт. Силовите панели бяха откритие и строго пазена тайна на хората от Енциклопедията. Именно те от разстояние придаваха на конструкцията нейния сребрист блясък — също както ранната светлина на деня посребрява сивата утрешна мъгла ниско над водата на някое езеро.

Вътре сред тия панели Енциклопедията бе неуязвима за всякакви материални атаки. Само в точките, където панелите се съединяваха, имаше слаби места, които се налагаше да бъдат бронирани по обичайния начин, и сега совалката се насочваше точно към една от тези точки, за да намери пристан, където да разтовари пасажерите си.

Материалната форма на Енциклопедията беше скрита зад щита, който тия панели осигуряваха: конструкция от метал и магия — метал от вените на Земята и магия от същата онази сила, която бе направила възможни фазовия преход и панелите — така че нямаше никакъв начин някой да може да определи единствено чрез наблюдения какво от коридорите и помещенията във вътрешността на Енциклопедията е направено от материя и какво е силов панел. Хората вътре в тази структура не толкова се движеха, колкото биваха придвижвани. При подходяща команда помещението, в което се намираха, заставаше редом до помещението, в което искаха да отидат. И въпреки това — също ако пожелаеха — имаше за преминаване дълги и наглед масивни коридори, както и масивни врати, които се отваряха на различни места в конструкцията…

Метал и магия… — като момче Хал Мейн бе възпитаван да благоговее към Енциклопедията, откакто се помнеше. За момента това благоговение подсилваше защитната стена у него. Тя го защитаваше от онова, което иначе можеше да си спомни от предишните няколко часа. Сега той си припомни, че Енциклопедията е замислена от един земен жител — Марк Торе. Само че нито Марк Торе, нито дори Земята биха успели да я изградят сами. За да бъде завършена, са били нужни сто и тридесет години и цялото огромно богатство, което двата богати Екзотични свята — Мара и Култис — можели да отделят за построяването й. Първата част от конструкцията била сглобена на Земята — в Екзотичния анклав край Сейнт Луис в Северна Америка. Сто и две години по-късно полузавършената конструкция била издигната на първоначалната си орбита само на двеста и петдесет километра над Земята. Дванадесет години по-късно били приключени и последните работи по нея и тя била издигната тук, на окончателната си орбита.