Гордън Диксън: Последната енциклопедия

— Не — каза Хал, тръскайки глава. — Не.

И затвори ума си за тях. Не можеше да си помисли, че трябва да се освободи от всяка мъка в себе си. Да стори това, та дори в най-малка степен, означаваше да хвърли пръстта на сигурността върху подозрително неотбелязаните гробове на тримата, които бе обичал и все още обичаше. Те обаче продължаваха да говорят, произнасяйки неща, които бе чувал от тях толкова много пъти, по начина, по който си спомняше да ги казват; и постепенно напук на себе си той започна да се вслушва.

Потресът от случилото се го бе върнал почти до състоянието на много малко дете, с цялата ужасна безпомощност на ранната възраст. Сега обаче, тъй като познатите гласове говореха оттук и оттам, той започна да приближава относителната зрелост на своите шестнадесет години.

— … той трябва да се скрие някъде — говореше Уолтър.

— Къде? — рече Малачи.

— Ще отида на Екзотиките — каза Хал, като сам се изненада. — Аз бих могъл да мина за маранец. Нали, Уолтър?

— Какво ще кажеш за това? — Малачи запита Наставника. — Твоите хора биха ли го предали на Другите?

— Не особено охотно — каза Уолтър. — Ала ти си прав. Ако Другите го открият и окажат натиск, те не биха могли да го запазят. Екзотиците не са под контрол на Другите на собствените си светове, ала междупланетните им връзки са уязвими — а два свята би следвало да имат предимство пред едно момче.

— Той би могъл да се скрие на Хармония или Асоциация — каза Авдий. — Другите контролират нашите градове, ала извън тези градове живеят люде, които никога няма да сътрудничат на изчадията на Белиал. Тези хора не биха го предали.

— Ще му се наложи да живее като човек извън закона — рече Уолтър. — Той е твърде млад, за да се бори.

— Мога да се боря! — каза Хал. — С Другите или с всеки, с когото трябва!

— Кротувай, момче! — изръмжа Малачи. — Те ще те препекат за закуска, без дори да станат от столовете си. Ти си прав, Уолтър. Дружествените светове не са достатъчно безопасни за него.

— Тогава Дорсай — предложи Хал.

Сивите шубрачета на веждите на Малачи се свъсиха към него.

— Когато си готов и в състояние да се биеш, тогава отивай на Дорсай — каза старият човек. — Дотогава те нищо не могат да сторят за теб.

— Къде тогава? — рече Авдий. — Всички останали светове, освен Земята вече са под контрола на Другите. Достатъчно е само да го надушат там и той ще изчезне, без никой да му помогне.

— И въпреки това — възрази Уолтър, — ще трябва да е някой от останалите светове. Земята също не му върши работа. Ще почнат да го търсят веднага щом разчепкат пълната история за живота му и нашето обучение. Сред тях има мелези с екзотична кръв, като онзи висок мъж, дето присъства на смъртта ни, и те — също като мен и като всички нас, които сме обучавани на Мара или Култис — познават онтогенетиката. Те са историческа сила, тия Други хора, и на тях трябва да им е ясно, че на всяка подобна сила съответства контрасила. И те сигурно още от самото начало са следили за нейната проява сред останалото човечество. Щом узнаят цялата история на Хал, няма да поемат никакъв риск и няма да го оставят жив.

— Тогава Нютън — рече Авдий. — Нека се укрие сред лабораториите и кулите от слонова кост.

— Не — каза Малачи. — Всички там са костенурки, всички са миди. Скриват се в черупката си и след туй я затварят подире си. Сред такива хора Хал ще се набива на очи като цирей на чело.

— А Сета? — запита Авдий.

— Ами нали точно там е най-фрашкано с Други — там, където се дърпат конците на междузвездната търговия и банките — раздразнено каза Малачи. — Ти луд ли си, бе Авдий? Във всеки случай всички тия неспециализирани светове, а също и старите Венера и Марс са места, където социалните механизми не са под ничий друг контрол, освен под контрола на Другите. Една грешна стъпка и с нашето момче е свършено.

— Да-а-а — проточи Уолтър. — Само че ти, Авдий, каза, че всички светове, освен Дорсай, Екзотиките, Дружествените и Земята са вече под контрола на Другите. Има едно изключение. Светът, в който не могат да си позволят да си губят времето, защото на него няма истинско общество, което да пожелаят да контролират. Коби.

— Миньорският свят? — Хал се облещи към Уолтър. — Но там, освен да работя в мините, няма какво друго да правя.

— Да — рече Уолтър.

Хал продължи да се кокори в Наставника.

— Ама… — И откри, че няма думи. Мара, Култис, Дружествените светове Хармония и Асоциация, както и Дорсай — всички те бяха места, където той мечтаеше да отиде. И като ги оставим настрани, всички по-нови светове бяха непознати, интересни места. Но Коби… — Това е все едно да ме тикнеш в затвора! — каза той.