Хари Харисън: Отмъщението на стоманения плъх

Бааа! Ето ме, явил се гол на този свят, че седя в бара на междусистемния лайнер „Куинетава“ с чаша силен концентрат пред мен и цигара в ръка. Слушайки стюардесата, че след час ще се приземим на Клизант, бях гол, разбира се, изразявам се метафорично. Необходима беше здрава дисциплина и голямо усилие на волята, за да се накарам да оставя вкъщи всички незаконно съхранявани предмети. Никакви минибомби, газови капсули, ръчни свредели, подслушващи устройства. Нищо! Дори без отверката, която винаги беше закрепена към нокътя на големия пръст на десния ми крак. Или…

Скръцнах със зъби при тази мисъл и се огледах наоколо. Другите, пируващи, с решителен вид се наливаха с необлагаемия алкохол и никой не ми обръщаше внимание. Изваждайки тефтера, докоснах горния му шев и почувствах определена твърдост. Паметта е нож с две остриета — и също както добре се отваря, така може и да се замъгли. Собственото ми подсъзнание се бореше срещу мен. Само съзнателният ми ум изпитваше някакъв ентусиазъм относно кацането на Клизант, без каквито и да е незаконни предмети. Стиснах силно тефтера по определен начин и малка, но невероятно надеждна отверка изпадна в дланта ми. Ах, просто произведение на изкуството! Възхищавах й се малко, след това вдигнах чашата и се сбогувах. По пътя към каютата си я хвърлих в кошчето. Тя ще отлети по-нататък, заедно с кораба, когато аз ще съм слязъл на тази изключително негостоприемна планета.

Всички доклади и допитвания показаха, че на Клизант живеят най-придирчивите митничари в цялата Вселена. Просто е невъзможно да прекараш нещо контрабанда. Затова не се и опитах. Бях само това, което изглеждах на външен вид. Търговски пътник, представител на фирмата „Фанчолето-Мушиар Лимитед“, произвеждаща смъртоносни оръжия. Фирмата съществуваше и аз бях нейният представител, и никакво, дори и най-щателното разследване, не би могло да установи обратното. Нека се опита!

Опитаха. Кацането на Клизант миришеше на изпращане в затвора. Аз и куп други пристигащи се смъкнахме по трапа в сиво помещение, зловещо на вид. Събрахме се в една група под надзора на бдителни и добре въоръжени пазачи, докато не донесоха багажа ни и го стовариха наблизо. Нищо подобно още не бях виждал. Нищо не се случи, докато трапът не беше прибран и корабът не отлетя. И тогава започнаха да ни извикват един по един.

Не бях първи и се зарадвах на възможността да изуча местните типове. Те бяха в най-висша степен безразлични към нас, тъпчейки на едно място с ботушите си, стискайки оръжието си и държейки високо вдигнати брадичките си. Мундирите на всички бяха един цвят, който на пръв поглед можеше да бъде взет за твърде невоенен оттенък на пурпурночервеното. Но бързо разбрах, че това е много точна имитация на цвета на кръвта — тъмна, полуартериална — ярка. Той бе отвратителен и беше много трудно да се въздържам от спорадично поглеждане към него. Отгоре на това не даваше и най-малкия намек за характера на този, който го носеше.

Всички пазачи бяха здравеняци, с разпространените в тяхната среда изпъкнали челюсти и свински очи. Шлемовете им изглежда бяха направени от фиберглас, със зловещи черни забрала и прозрачни лицеви щитове, които можеха да падат. Всеки имаше гаусовка — многоцелево и особено опасно смъртоносно оръжие. Много мощните батареи даваха живот на доста впечатляващ заряд. Когато натискаха спусъка, в цевта се генерираше силно магнитно поле, ускоряващо снаряда до цевна скорост, равна на скоростта на всяко друго оръжие с реактивни патрони. Но гаусовката имаше това преимущество, че притежаваше по-висока скорострелност, не издаваше ни най-малък звук и можеше да стреля с всякакви смъртоносни снаряди — от отровни игли до бризантни снаряди. Корпусът някога бе получил рапорти за това оръжие, но нямаше нито един образец. Реших колкото се може по-скоро да поправя тази грешка.

— Пас Ратунков — извика някой и аз трепнах, оживявайки, тъй като си спомних, че съгласно легендата се казвам така. Забавих се, колебаейки се, и един от пазачите, марширувайки и удряйки крак, се приближи до мен. Бях сигурен, че е поставил на токовете си метални налчета за предизвикване на милитаристичен ефект. Очаквах приближаването му, не можех да изтърпя до момента, когато самият аз щях да получа такива ботуши — Клизант започна да ми харесва.

— Вие ли сте Пас Ратунков?

— Същият, сър, на вашите услуги — отговорих аз на родния му език, грижливо запазвайки чуждия акцент.

— Вземете багажа си. Вървете след мен.