Хари Харисън - Отмъщението на стоманения плъх

Паркирахме в подземния гараж, сега пуст, и се качихме с асансьора в кулата.

Зданието беше почти празно, с изключение на командния пункт. Намерих свободен кабинет и оставих там Анжела, която започна невинно да се забавлява със запечатаните, но лесно отварящи се конфиденциални досиета. Сложих шофьорските очила и разиграх спектакъл на пристигане в центъра за връзка на прашен, уморен преследвач. Информираха ме къде трябва да отида. Човекът, когото исках да видя, се разхождаше в кабинета, димейки с дълга полузагаснала лула. Обърнах се към него и отдадох чест.

— Вие ли сте мистър Инскин, сър?

— Да — подхвърли той. Цялото му внимание оставаше приковано към огромната карта на стената, показваща теоретично хода на преследването.

— Някой иска да ви види, сър.

— Какво? Какво? — попита той, като все още не ми обръщаше внимание. Харолд Питър Инскин, директор и глава на Специалния Корпус, този ден не беше съвсем във форма. Той много лесно тръгна след мен, а аз затворих вратата и свалих защитните очила.

— Сега сме готови да се върнем у дома — съобщих му аз. — Ако, разбира се, намерите приемлив начин да ни измъкнете от тази планета, без да позволите на местните власти да ни помачкат в алчните си ръце.

Инскин стисна челюсти от гняв и счупи с тях мундщука на лулата на безброй парченца. Отведох го, плюещ парчета пластмаса на пода, в кабинета, където чакаше Анжела.

— Ррр! — изръмжа Инскин и размаха пачка документи в ръката си така, че те затрещяха като сухи листа или кости на скелет.

— Много изразително — казах аз, изваждайки пура от табакерата и поднасяйки я към ухото си. — Но с минимално съдържание на информация. Не можете ли да се изкажете по-точно?

Отхапах края на пурата и не чух ни най-малко хрустене. Превъзходно.

— Знаете ли колко милиона струва вашата вълна от престъпност? Икономиката на Комат…

— Не е пострадала дори на йота. Правителството ще обезщети пострадалите, а след това на свой ред ще смъкне тази сума от ежегодното заплащане на Специалния Корпус, който все едно има повече пари, отколкото може да похарчи. А вижте подарените в замяна изгоди. Маса вълнения за населението, увеличени тиражи на вестниците, упражнения за заседелите се блюстители на реда — а това вече само по себе си е интересна история, както и полевите маневри, доставили огромно удоволствие на всички участници. Вместо да се обиждат, напротив, трябва да ни изплатят хонорар за това, че направихме възможни всички тези вълнуващи неща.

Запалих пурата и пуснах голям облак дим.

— Не се прави на много умен, стари мошенико. Ако те бях издал, тебе и твоята благоверна, на властите на Комат, и след 600 години щяхте да бъдете зад решетката.

— Шансът за това е много малък, Инскин, освен това ти самият си стар мошеник. Ние сме ви нужни повече, отколкото вие на нас, така че смятайте този инцидент за приключен и преминавай към въпроса. Аз съм вече наказан.

Скъсах от мундира си едно копче и го хвърлих през масата.

— Ето, сваляме ордените и ни понижавате в звание. Виновен съм. Давай нататък.

С последно симулирано гневно ръмжене той захвърли документите в кошчето и взе голямата червена папка, която заплашително забръмча, щом само я докосна. Отпечатъкът на палеца му обезвреди детонатора на уреда за безопасност и папката се отвори.

— Тук имам абсолютно секретна информация и една особено важна задача за вас.

— Нима някога ми се е падало нещо друго?

— Тя също е и много опасна.

— Ти тайно ми завиждаш за красивата външност и искаш смъртта ми. Стига, Инскин. Свършвай със спаринга и ми кажи какво има. Ние с Анжела можем да се справим по-добре с това от всички останали ваши агенти — престарели и слабоумни.

— Това е работа само за теб. Анжела е… — лицето му почервеня и той се зае излишно внимателно да изучава досието.

— Я гледай ти! — викнах аз. — Инскин, убиецът, главорезът, страшният началник, тайната власт в днешната Галактика. И не може да произнесе думата „бременна“! А какво остава за бебето? Почакай, сексът, ето къде е работата. Е, давай, кажи бързо три пъти „секс“, ще ти е от полза…

— Млъкни, ди Грийс! — изръмжа той. — В края на краищата поне се ожени за нея. Това показва, че в гнилото ти същество все още има капка честност. Тя остава. Отиваш сам на това задание, то е за един човек, вероятно ще я оставиш вдовица.

— Тя изглежда ужасно в черно, така че няма толкова лесно да се отървеш от мен. Говори.

— Виж това — каза той, изваждайки от папката касета с лента и я пъхна в процепа на бюрото. От тавана падна екран, помещението потъмня, филмът започна.