Хари Харисън: Отмъщението на стоманения плъх

— Това е същата кола, Подер! — извика единият полицай, надвиквайки непрекъснатите стонове на маховика.

— Ще извикам помощ. Не може да са отишли далеч. Сега вероятно са в капана.

Нищо не ме вбесява така, както вежливите уверения на дребните чиновници. О, да, действително сега сме в капана. Заръмжах глухо, когато друг некомпетентен субект в мундир, навирайки си носа около колата, отвори уста, когато видя уютното ни гнезденце в тревата. Той все още стоеше със зяпнала уста, когато протегнах ръка напред, хванах врата му, стискайки плътно гърлото му и го притеглих към нас. Забавно беше да се види как се изплези, очите му излязоха от орбитите си и лицето му почервеня, но Анжела развали всичко. Тя махна шлема му и рязко (и точно) го удари по темето с тока на обувката си. Той изключи и му позволих да падне.

— А ти още говориш за мен — прошепна тя — като за своята младоженка. В собствената ти натура има повече от сянка на стар садист.

— … Аз вече извиках. Вече всички знаят. Сега вероятно ще ги пипнем — каза, изпълнен с ентусиазъм, другият полицай, но гласът му секна, когато видя дулото на заплашителен пистолет на помощника си. Анжела извади от чантата си приспивателна ампула и я счупи под носа му.

— А сега какво ще правим, шефе? — попита тя, усмихвайки се щастливо на фигурите с черни мундири и медени копчета, лежащи в края на пътя.

— Мисля! — казах аз и потрих брадичката си, за да докажа това. — Имахме повече от четири месеца безгрижна ваканция, но всичко хубаво все някога свършва. Ние, разбира се, можем да продължим отпуската си. Но тя ще бъде, меко казано, трескава, ще пострадат много хора, а що се отнася до тебе — тази фигура е прекрасна, но не съвсем подходяща за бягство, преследване и изобщо за мръсна работа. Дали да не се върнем към службата, от която избягахме?

— Надявах се да го предложиш. Скучните сутрини и грабежите на банки сякаш са просто несъвместими. Забавно ще бъде да се върнем.

— Особено защото ще бъдат много щастливи да ни видят. Имайки пред вид това, че отхвърлиха молбата ни за отпуска и трябваше да откраднем пощенска ракета.

— Без да смятаме всички пари за дребни разходи, които откраднахме, защото не можехме да се докоснем до банковите си сметки.

— Правилно. Следвай ме и ще го направим шик.

Свалихме униформите на полицаите и грижливо сложихме спящите блюстители на реда на задната седалка на колата. На единия долното му бельо беше на розови капки, докато на другия — строго черно, но обшито по краищата, което можеше да бъде местен обичай на обличане, но ме наведе на задни мисли за полицията на Комат и се радвах, че се махаме. Обличайки униформите, шлемовете и очилата, весело се понесохме по пътя на мотоциклетите си, бумтейки и махайки с ръка на танковете и камионите, които с рев се носеха в противоположна посока.

Преди виковете и воплите на разобличаването да станат прекалено много, спрях по средата на пътя и дадох сигнал на преминаваща бронирана кола да спре. Анжела рязко обърна мотора си зад тях. Така, че да не решат, че гледката на бременен полицай е много отвличаща.

— Завряхме ги в миша дупка! — извиках аз — Но те имат радио, така че не обявявайте това по предавателя. Следвайте ме.

— Води! — извика шофьорът, а навигаторът му закима с глава, съгласявайки се, докато мислите за награди, слава и ордени ослепително танцуваха пред очите му. Поведох ги по един запустял път в гората, завършващ пред малко езеро в комплект с вехта барака за лодки и док.

Спрях, със знак спрях и тях, докоснах устните си с пръст и внимателно се приближих към бронираната кола. Шофьорът свали страничното стъкло и изчакващо ме погледна.

— Я помиришете това — казах аз и хвърлих граната с газ през отвора.

След облака дим последваха „ах“ и „ох“, а после имахме още две фигури в мундири, тихо похъркващи на тревата.

— Възнамеряваш ли бързо да огледаш долното им бельо? — попита Анжела.

— Не, искам да запазя някои илюзии, дори и да са измамни.

Моторите весело запърпориха по дока, хвърлиха се от него във водата, като това предизвика излизането на повече пара, получи се късо съединение и много мехури.

Веднага щом бронираната кола се проветри, качихме се в нея и тръгнахме. Анжела намери недокоснатата закуска на шофьора и бодро се справи с нея. Избягвах основните магистрали, насочвайки се обратно към града, където в централния полицейски участък бе разположен командният пост. Исках да отида там, където ставаха крупните действия.