Хари Харисън: Отмъщението на стоманения плъх

— Имаш ли хапчета за екстрено изтрезняване? — дрезгаво попитах аз.

То се оказа на дланта й дори преди да свърша да говоря. Малко кръгло хапче с черен череп и кръстосани кости. Отрезвяващо изобретение на някой безумен химик, действащо като метаболична прахосмукачка. Само няколко къси минути след попадането си в локвата солна киселина в корема ми ингредиентите щяха да осъществят светкавична атака през кръвоносната ми система. Това не само премахва целия алкохол, но и всички странични ефекти и продукти, свързани с пиянството, така че жалкият субект мигновено става мъртво трезвен и болезнено осъзнава това.

— Не мога да я изпия без вода — измънках аз, като замигах при вида на пластмасовата чаша в другата й ръка. Нямаше връщане назад. С последно смъртно въздъхване и потрепване тикнах това нещо в гърлото си и пресуших чашата.

Казват, че не изисквало много време, но обективно време. Субективното обаче е часове. Това е крайно необективен опит, който трудно може да бъде описан. Представете си, ако можете, какво ще чувствате, ако пъхнете в устата си края на маркуч на пожарна помпа със студена вода, а след това водата спре. А после, след още един миг, да усетите тази вода избиваща от всички отвори на тялото ви, включително порите, на мощни струи, докато не ви измие идеално.

— Уф — поднесох коментарите си аз, като се изправих и изтрих челото си с носна кърпичка.

Минахме покрай малко селце. Анжела караше спокойно и ефектно, а бойлерът весело бумтеше, изяждайки поредния брикет торф.

— Надявам се, че сега се чувстваш по-добре? — тя излезе на една магистрала и я напусна по друг път, като хвърли бърз поглед към картата. — Заради нас обявиха голяма тревога — армия, флот, всички. Чух техните предавания.

— Ще се измъкнем ли?

— Съмнявам се, ако ти бързо, при това много бързо, не изстискаш някаква оригинална мисъл от доста замаяната си глава, иначе не. Те направиха плътен обръч около района с въздушно прикритие и го стесняват непрекъснато.

Все още се оправях от героичното лечение с изтрезвителното хапче и не можех да подредя мислите си. Съществуваше пряка зависимост между обърканите ми мисли и гласните ми връзки без намесата на разума.

— Великолепно начало за брак. Ако той прилича именно на това, не се учудвам, че го избягвах всичките тези години.

Колата сви от пътя и с вибрации се закова във високата трева под ред дървета със сини листа. Анжела изскочи, затвори вратата и протегна ръка за чантата си, преди да имам време да реагирам. Опитах се да я заговоря:

— Аз съм глупак…

— Тогава аз също съм глупачка, щом се омъжих за теб. — Очите й бяха сухи, а гласът студен, всичките й емоции бяха под строг контрол. — С лъжа и капан те принудих да се оженим, защото според мен ти искаше именно това. Не бях права, така че всичко свършва сега, Джим. Ти създаде за мен съвършено друг живот и мислех, че мога да направя същото и за теб. Приятно ми беше да се запознаем. Благодаря ти, и довиждане.

В момента, когато тя свърши, мислите ми се сгъстиха в нещо, приблизително напомнящо нормалния им вид. Аз бях слаб, но готов. Изскочих от колата, преди тя да спре да говори и застанах пред нея, препречвайки й пътя, като я държах пределно меко за ръцете.

— Анжела, ще ти кажа това само веднъж, и вероятно никога повече няма да го повторя. Така че слушай внимателно и запомняй. Едно време бях най-добрият аферист в Галактиката, преди да ме тикнат в Специалния Корпус да преследвам други аферисти. И те залових. Ти беше не само аферистка, но също и престъпница, весело садистична убийца — почувствах как тялото й потрепера под натиска на ръцете ми и я стиснах по-силно. — Това трябва да бъде казано, защото ти беше именно такава. Вече не си. Имаше причини да бъдеш такава и тези причини са отстранени. Някои нещастни изкривявания в останалата ти неповредена глава, в мозъка ти, бяха поправени. И сега те обичам. Но искам да запомниш, че те обичах дори тогава, по времето на нереконструираните ти дни, което говори много. Така че ако сега съм като впрегнат елен, или ти бъде трудно сутрин с мен, спомни си за това и не ми се сърди. Запомни ли?

Явно да. Тя изпусна чантата — на крака ми — но не посмях да трепна — прегърна ме, целуна ме и ме събори на тревата, и прекарах много весело, отговаряйки на целувките й. Предполагам, че бихте нарекли това новобрачен ефект.

Замряхме, когато два мотоциклета простенаха и спряха пред колата ни. Използваха ги само полицаите, защото се движеха много по-бързо от торфените парни машини. Това бяха мотори на три колела с маховик под бронята между двете задни колела. През нощта ги превключваха така, че моторите-генератори можеха да пуснат маховиците с най-голяма скорост. През деня маховикът генерираше електричество, задвижващо всяко колело. Много ефективни и бездимни. И много опасни.