Хари Харисън - Отмъщението на стоманения плъх

— Нали няма да направиш някаква глупост?

— Естествено не.

— Великолепно.

Засвири сигналът на комуникатора и го включих.

— Търсещата група се махна, можете да се връщате.

Бавно заплувахме обратно, ръка за ръка, наслаждавайки се на момента. Доктор Мутфак чакаше да излезем от водата.

— Добре, ще продължим от там, където спряхме. — В усмивката му изобщо нямаше топлина. — Плюшените мечета, трябва да сондираме символиката тук, за да можем да минем към по-късните преживявания.

Той нетърпеливо потропа с крак, докато се прегръщахме с Анжела. След това позволих на доктора да ми сложи наркоза, тъй като не исках Анжела да разбере, че нервнича. Преди да тръгне, тя ми махна с ръка и отиде да се облече, а Мутфак ми вкара в ръката инжекцията. В душата му нямаше никаква романтика.

Сигурно се бяхме придвижили малко напред, защото когато отново се събудих, плюшените мечета вече бяха изчезнали и последният сън, който запомних, имаше някакво отношение към избухващ космически кораб и слънчеви изригвания. Доктор Мутфак опакова инструментите си, а навън в нощното небе се топеше последният отблясък на дневната светлина.

— Много добре — каза той. — Добре вървим.

— Намерихте ли вече следи от някакво вмешателство на Край?

— Следи! — ноздрите му се отвориха и той запуфтя. — Те са като отпечатъци от подковани ботуши по цялата кора на главния ви мозък! Тези хора са касапи! Навсякъде блокаж на паметта, следи от амнезия, свързани с възли на лъжлива памет. Тези спомени са единственото, което има някаква клинична ценност, трябва да изясня каква техника използват. Били са поставени там много бързо и все пак са невероятно пълни. Въвлечени са всички чувства и то доста детайлно.

— Не залагам на това.

— Мисля, че няма да можете да ги различите от истинските спомени, такава е силата на техниката. Отстраних някои крупни спомени, които ви безпокояха, по-нататък ще се погрижим и за други. А сега погледнете китките си и ми разкажете за червените линии, които ще видите.

— Те изглеждат просто като червени линии — казах аз. След това си спомних как се намерих в килията и по някаква причина смятах, че са ми отсечени ръцете. Не знам защо. Това бяха просто червени линии. — Лъжлива памет?

— Да, и при това необикновено отблъскваща.

Вратата се отвори и нахълта Бейз, и когато прелетя покрай мен, видях израз на ужас на лицето й. Внезапен страх ме удари в корема и седнах, като я наблюдавах, без нищо да питам, докато включваше телевизора.

Светна екранът и се намерих срещу Край. Той почти се усмихваше, когато говореше.

— Това е запис, той продължава да се повтаря — каза Бейз.

— …че искаме той да научи. Някой трябва да знае човека, известен като Джеймс ди Грийс. Свържете се с него. Кажете му да чуе това предаване. Това съобщение е за теб, ди Грийс. Искаме да се върнеш тук. При мен е Анжела. Тя е невредима — поне засега, и ще остане такава до разсъмване. Предлагам ти да се свържеш с мен и да преговаряш.

Добре дошъл вкъщи, Джеймс.

След това няколко минути бях в шок, а в това състояние предпочитам да бъда сам. Бейз се оказа достатъчно разбрана. Продължаващата да проблясва на границата на съзнанието мисъл накрая се появи с цялата си неизбежност. Ще се наложи да се предам и отново да получа нашийника — това не можеше да се избегне. Спомените ми за него не бяха много приятни — мозъкът ми потрепера в черепната ми кутия.

В последно време през сивото ми вещество минаха прекалено много преживявания и не исках да се повтарят, но все пак беше неизбежно. Нашийникът и кутийката за мъчения бяха част от плана ми — трябваше да ги неутрализирам. Няма да бъде леко.

Размислих над всички възможни варианти, и когато планът на атаката беше нахвърлян на чернова, изпратих за Бейз и съобщих, че възнамерявам да се предам.

— Не можете! — кълна се, че тези забележително големи очи се напълниха със сълзи. — Да се предадете на тези дяволи, за да спасите жена. Ако всички мъже на тази планета приличаха на вас! Не мога да повярвам…

Възпротивих се на импулса да се насладя на малкия женски възторг и се обърнах, за да отворя един от контейнерите с оръжия за убиване. При вида на гранатите Бейз с интерес ме погледна.

— Това ще бъде втората част на операцията — казах й аз. — За първата част ще се погрижа сам, тя ще се заключава в проникване в сградата и освобождаването на Анжела. Надявам се също да пленя и сив човек, но ако това ме задържи, ще отложим тази част от операцията до следващия път. Втората фаза на операцията ще бъде излизането ни от Октагона и за това ще ми потрябва вашата помощ. Необходим ми е план на зданието, искам да поговоря с някого, който добре знае какво и къде се намира там, може би с някого от ремонтните работници, за да мога да намеря уязвимото им място. Можете ли да го направите сега?