Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

Капитански дневник, звездна дата 4769.1.

„Картографирането и предварителният контакт с планетата от клас Q, Делта Канари IV, са завършени. След тази мисия «Ентърпрайс» се нуждае от сериозен ремонт, а екипажът — от почивка в Звездна база 1. Предлагам, няколко души за похвала — най-вече мистър Спок, който положи значителни усилия при осъществяване на контакт с миниатюрните интелекти на високогравитационната планета. Неговата техника за контактуване ще стане основа за създаване на стандарти, които ще бъдат използвани през останалата част от нашата петгодишна мисия и вероятно много години наред ще се използва от други кораби за осъществяване на контакт.“

— Ето, капитане — чу се развълнуваният глас на лейтенант Сулу. — Звездна база 1. Изглежда по-добре отвсякога.

Джеймз Т. Кърк се облегна в командното кресло и се загледа в екрана. Орбиталните докове, които можеха да приютят кораби с размерите на „Ентърпрайс“, се разтвориха в идеални геометрични лъчи. Наблизо, отдясно, точно под восъчнобелите облаци, обвити в черните дантели на бурите и светкавиците, се простираше големият комплекс на Звездна база 1. Кърк затвори очи за момент и си припомни последния път, когато беше тук.

Беше преди старта на настоящата изследователска мисия на „Ентърпрайс“. Преди Алнат II и преди откриването на забавните миниатюрни интелекти от Делта Канарис. Тогава той още не беше командир на „Ентърпрайс“. Като лейтенант беше направил голямо впечатление в социалните кръгове на тази звездна база. Той още помнеше дългите нощи, празненствата и вълнението.

Кърк въздъхна и отвори очи. Спомените изчезнаха. Всичко това беше минало. Сега на плещите си носеше голяма отговорност. Мнозина не биха издържали такъв товар. Командването на звезден кораб с размерите на „Ентърпрайс“ изискваше цялостно отдаване, непрекъснати грижи. Младшите му офицери могат да се уверят в това, ако излязат и се опитат да се справят с трудностите, с които той се сблъскваше, когато беше на техните години. По-голямата част от времето си прекарваше на борда на този кораб, като искаше да се увери сам, че всяка частица от апаратурата му е поправена и настроена стриктно по стандартите на „Старфлийт“.

Не можеше по друг начин.

— Съобщение, капитане — чу се мекият глас на Ухура. — От адмирал Маккена.

Кърк въздъхна. Последният човек, с когото искаше да разговаря, беше точно адмирал Маккена.

— Покажете адмирала на екрана, лейтенант — каза той. Картината на планетата се влоши и се смени от лице на жена, чиято коса беше стегнато прибрана отзад.

— Как сте, адмирале? — поздрави Кърк.

— Добре, Кърк — отвърна тя. Думите й бяха отсечени и твърди. — Изобщо не ми досаждате. Няма да бъдете в орбита за дълго.

— Какво? — наежи се Кърк. Присви очи, като я изучаваше. Черната й коса тук-там се беше прошарила. Странно, но това подсилваше авторитета на адмирала. Фините линии по челото и около очите й се бяха превърнали в бръчки — дълбоки бръчки, които носеха белезите на отговорността от командването, с което беше натоварена. Кърк нямаше да позволи този товар да бъде намален за негова сметка. Не и сега. Не и след повредите, които корабът беше понесъл.

— Ако вашият корабен лекар смята, че имате затруднения със слуха, ще се постарая да бъдете отстранен от командване. Пригответе се да телепортирате трима души.

— Адмирал Маккена, имате време да се запознаете с моя рапорт за състоянието ни. Корабът се нуждае от голям ремонт. Двигателите ни трябва да бъдат поправени. Отдавна е просрочена задължителната проверка на корабния компютър от кибернетик-експерт. Екипажът ми е…

Жената вдигна ръка и го прекъсна:

— Дали сте големи препоръки за командир Скот. Проверих неговия файл. Той е в състояние да накара всеки двигател да работи, независимо от състоянието му. Вашият мистър Спок е обучавал нашия главен кибернетик. Вие докладвате за отлични експерти във всички отделения. Има ли нещо, което не е вярно в записите ви?

— Адмирале, не е честно. Моят екипаж е най-добрият в „Старфлийт“. Докладът на „Ентърпрайс“ показва това, но ние имаме нужда от кратка почивка. Настоявам екипажът ми да я получи. Хората ми не са перпетуум-мобиле. Те са от плът и кръв.

Адмирал Маккена не обърна внимание на избухването на Кърк:

— Погледнете корабите в докове едно и четири. Кажете ми какво виждате.

Кърк се облегна назад. Леко барабанеше с пръсти по облегалките на креслото. Погледът му не се откъсваше от екрана, който беше изцяло запълнен от лицето на адмирала. Спок, който седеше в сектора отдясно на капитана, предаде информацията от адмирала.