Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Емдън! — извика инженерът. — Това е на другия край на света!

— Не е точно така — каза Кърк, като се усмихна. — Корабът ще издържи, нали?

— Да, ще издържи — отвърна инженерът, но в гласа му се долови нотка на загриженост. Кърк знаеше с каква любов се отнася Скоти към двигателите, винаги ги поддържаше в отлично състояние, винаги бяха лъснати. — Но не го препоръчвам — довърши Скот.

— Кое може да се повреди? Коя част е най-износена?

— Магнитните бутилки. Полетата може да се изтънят доста на места. Само един пробив — и губим цялата мощност. Тогава нищо не може да ни помогне, сър — и Скоти направи изразителен жест с ръце, за да покаже, че всичко се разпада.

Кърк се замисли над това, после попита:

— Какъв фактор на скоростта считаш за разумен максимум? Освен импулсната мощност?

— Ами… сър… нищо над фактор три. Напрежението…

— Знам, Скоти. Много добре знам — пое дълбоко въздух, огледа още веднъж машинната зала и продължи: — Хайде, опитай. А аз ще се постарая да не изисквам скорост, по-голяма от фактор две.

— Не съм казвал, че е възможно да пътуваме толкова бързо, сър. Казах само, че фактор три е максимумът.

Кърк остави Скоти, който си мърмореше нещо под носа, прелистваше разпечатки и правеше изчисления за по-прецизна настройка на двигателите. Капитан Кърк се тревожеше за нестабилността в магнитните бутилки на двигателите. Мощните магнитни полета овладяват противодействието на материята и антиматерията, което движи кораба. Дори и най-малкото отслабване на това поле означава загуба на мощност в най-добрия случай, а в най-лошия — пълно разрушаване.

Последното Кърк просто отхвърли като вероятност. Той имаше други задължения. Нека Скоти изпълнява своите.

— Състоянието, мистър Чеков.

— Всичко е наред, капитане — отговори навигаторът. — Курс със скорост две светлинни, както е наредено.

— Спок? Състоянието на кораба?

— Компютърната проверка върви по разписанието, сър. Включена е и нова програма, която съм написал за изпълнение на настоящата мисия.

— Приемам, че сте я писали в свободното си време, мистър Спок.

— Разбира се, капитане — Спок беше възмутен. — Никога няма да използвам част от дежурството си, за да се занимавам с такъв личен проблем, какъвто е настоящият.

Кърк кимна и се настани в командното кресло. През трите седмици, откакто напуснаха Звездна база 1, всички системи на „Ентърпрайс“ функционираха отлично. Единствено присъствието на дипломатите на борда правеха нещата да изглеждат малко по-различни. Посланик Зарв направи всичко възможно, за да накара целия екипаж да се чувства така, сякаш иска да предотврати пристигането му на Емдън. Кърк беше говорил с Доналд Лоритсън за поведението на посланика, но Лоритсън не му помогна с нищо.

— Посланик Зарв — каза капитанът на подчинените си — е маниак. Във всяко едно нещо на Орион арм той вижда началото на война. Ако ромуланците се намесят, ние или ще загубим връзка с всички свободни планети, пръснати по Орион арм, или ще пристигнем в разгара на междузвездна война. Зарв е отличен дипломат, един от най-добрите във Федерацията. Просто опитайте се да го изтърпите още няколко дни.

Самият Кърк не харесваше собственото си предложение, но нямаше друг избор. Постоянното „опяване“ на посланика за ниската скорост, с която се движат, дразнеше екипажа и поддържаше гнева на хората заради отнетото им право на заслужена почивка.

— Мистър Спок, тъй като това е една сравнително неизследвана част от космическото пространство, направете необходимото за получаване на прецизни записи, които да бъдат използвани в бъдеще. „Ентърпрайс“ може да бъде нещо повече от едно обикновено такси, в края на краищата. Когато се върнем в Звездна база 1, бих желал да предам на адмирал Маккена подробни карти на нашия маршрут.

— Картографирането вече започна, капитане. Позволих си волността да наредя то да се извършва, за да поддържам някаква стенен на заетост у екипажа.

— Добре — Кърк се отпусна в командното кресло, а погледът му се стрелкаше от една контролна конзола към друга. Работата на Сулу като щурман беше точна, отлична. Нямаше ни най-малка причина това да не бъде така. Освен да извършва рутинните действия, щурманът от Ориента не трябваше да прави нищо друго. Курсът беше зададен отдавна и отдавна забравен. Вече седмици летяха из космическото пространство по зададения маршрут. Павел Чеков се обучаваше с групата от охраната. Спок се занимаваше с компютъра. Ухура скучаеше — услугите й на комуникационен офицер нямаше да са необходими може би още около седмица. Но дори и при пристигането на Емдън контактът ще бъде писмен, по установения ред.