Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Корабите в тези два дока са в състояние на основен ремонт. Единият е без двигатели, а в другия се ремонтира цял сектор от командната зала.

— Той въобще няма командна зала — отбеляза намръщено адмирал Маккена. Устните й повече наподобяваха място, прорязано от бръснач. — Ромуланците са го разсекли. Пръснали са командната зала на „Скарбъроу“, а капитан Вирзи и офицерите му са загинали. Одобрение за командването му са получили четирима младши офицери.

— Ромуланците? — попита скептично Кърк. — Не съм чул за неприятности, причинени от тях.

— Оценявам това, че сте се справили с клингънианците. Тази ситуация е много опасна. На въпроса: нямаме звездни кораби, които да са дори и наполовина изправни в сравнение с „Ентърпрайс“. Нямаме и време за губене. При тази мисия не се предвижда влизане в битка. Не ми харесва, че трябва да бъдете отпратени, без да е извършен старателен оглед, но всичко, което се иска от вас, е да транспортирате група специалисти до Емдън.

— Само това? — натъртено попита Кърк.

— Да, това е почти всичко. Посланик Зарв и неговите дипломати, които ще водят преговори за мир, ще имат задължението да ви помагат в каквото и да е друго отношение. Инструктирах началника на четиринадесети док да започне товаренето на запасите. Ако инженерната ви група избърза, може да се снабди с всичко необходимо за поправка на двигателите, докато сте на път за Емдън.

— Адмирал Маккена, протестирам! Това може да доведе до усложнения, които…

— Това е всичко, капитане. Посланик Зарв ще ви информира подробно. Не се отнасяйте с него като с обикновен пътник.

— Да се подчинявам на заповедите му, така ли?

— Не, капитан Кърк, нищо подобно. Отлично знаете, че това е невъзможно. Но — направи пауза и се прокашля — всичко, което предложи посланикът, трябва да се изпълнява като ваша команда. Ясно ли е?

— Да, адмирале.

— Добре — за миг тя се вторачи в Кърк. Суровият поглед на сивите й очи като че ли малко поомекна. — И… Джим, съжалявам за това. Наистина — веднага след тези думи картината на екрана отново се замени с общия изглед на планетата. Белите облаци бяха потъмнели значително и вълни от светкавици, заредени с гигаволти напрежение, заливаха планината, където се намираше Звездна база 1.

— Капитане — чу се спокойният глас на Спок, — трима души от базата се телепортират. Ще ги посрещнете ли?

— Имаме ли друг избор, мистър Спок? — попита Кърк с едва доловима горчива нотка в гласа си. Погледна към научния си офицер и видя, че Спок леко повдигна вежди — това беше единственият жест, който се напрягаше да направи, когато очакваше решение от капитана.

— Хайде тогава, да вървим да посрещнем посланик Зарв и неговите дипломати. Мистър Чеков, поемете управлението.

Вратите на турбоасансьора се отвориха и затвориха, после, преди Кърк да усети, че е напуснал командната зала, отново се отвориха. Мислите в главата на капитана бушуваха с такава сила, с каквато бурята вилнееше на планетата. Екипажът му беше лишен от заслужена почивка.

— Капитане, добре ли сте? — попита Спок. Вулкан стоеше близо до него със скръстени отзад ръце.

— По дяволите, Спок. Не, не съм добре. Тя няма право да ни заповядва да се заемем с друга мисия. Екипажът ми има нужда от почивка. Корабът трябва да се ремонтира. Дори вие имате нужда от малко рекреатиране.

— Аз? Едва ли — Спок се извърна и се вторачи в проблясващите светлинки, които танцуваха в транспортните лъчи. Стълбовете искряща енергия се превърнаха във фигури.

Кърк пристъпи напред, за да поздрави посланиците на мира.

— Кърк — обърна се към него нисък, приличащ на прасенце мъж, — кога ще тръгнем за Емдън? Всяка минута е ценна. Не трябва да се бавим. Нито миг.

— Посланик Зарв — обърна се на свой ред Кърк. Изборът на теларит за ръководител на мирна мисия не беше много удачен. Теларитите са резки, груби и неприятни. — Добре дошли на борда на „Ентърпрайс“!

— Добре знам какво представлява тази огромна консервна кутия! — транспортният техник се вцепени на място. Кърк едва-едва се усмихна. Скоти се отнасяше с такава любов към инженерния си сектор, както капитанът към целия „Ентърпрайс“. Ако главният му инженер беше чул, че „Ентърпрайс“ се оприличава на голяма консервна кутия, със сигурност щеше да хвърли посланика обратно в транспортьора и да изстреля лъча в открития космос.

— Тогава навярно съзнавате, че имаме нужда от провизии, че се нуждаем от щателен преглед, че…

— Капитан Кърк — прекъсна го друг от триото, — посланик Зарв с право е разтревожен за забавянето ни. Трябва да стигнем до Емдън колкото е възможно по-скоро. Без съмнение висшестоящите вече са ви осведомили.