Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— По каква причина излагаме живота си на опасност? — попита Кърк. Индивидът, към когото се обърна, изглеждаше да е от Земята. Беше облечен в светлосиньо сако, риза с жабо и тесни черни панталони. Приличаше повече на манекен, отколкото на дипломат. Проницателният поглед на Кърк веднага го прецени като конте. Очите на мъжа бяха студени като парчета полярен лед, но думите, които изрече, бяха топли. Всичко друго у него беше стомана, покрита с кадифе.

— Планетите Емдън и Джурнамория се намират в близки слънчеви системи. Дипломацията им едва сега прохожда и не може и дума да става за сравнение с нашата.

— На същността на въпроса, Лоритсън — прекъсна го Зарв. — Това, което той се опитва да каже, е, че тези варвари са на път да започнат да се избиват един друг. Затова е необходима нашата намеса. Федерацията има голям интерес да поддържа мир в този район. Интересува се от промишлеността и минното дело там. Най-лошото е, че Емдън и Джурнамория са извън Орион арм 1 1 Ръката на Орион (англ.) — б.пр. .

— И ромуланците извършват агресия в този район — довърши Кърк. Той си спомни краткия коментар на адмирал Маккена за „Скарбъроу“.

— Точно така. Все още има надежда, капитане — каза Зарв и пристъпи към Кърк. Беше толкова нисък, че едва стигаше до гърдите му. Погледът на дребните му, събрани очи сякаш пронизваше. В тях се четеше фанатизъм. — Ние сме експерти и можем да се справим с това положение, Кърк. Отведете ни там — после се обърна към Спок и продължи: — Вие, покажете ни стаите. Веднага! А корабът да стартира за Емдън!

Спок погледна Кърк, който само му кимна. После безмълвно изведе посланика. Лоритсън и другият дипломат останаха още малко.

— Не бяхме представени, капитане — заговори Лоритсън. — Аз съм Доналд Лоритсън, главен аташе за системата Емдън.

Кърк примигна изненадано. Лоритсън едва ли имаше тридесет — беше твърде млад, за да заема такъв висок дипломатически пост. Това можеше да стане единствено ако се беше изявил като отличен дипломат в определени преговори. А това, от своя страна, представяше Зарв като способен посланик.

— Другият член на нашата група е Мек Джокор. Той е експерт по селскостопанските продукти, най-вече тези, отглеждани на Орион арм — Кърк се здрависа и с Джокор. Беше малко смутен, тъй като ръката на съществото лепнеше. — Мек Джокор не е животно, каквито сме ние, капитане. Той няма DNA 2 2 Deoxyribonucleic acid — ДНК — дезоксирибонуклеинова киселина — б.пр. . Той повече е свързан с растенията в нашия свят, отколкото с нас.

— Вие не говорите, нали? — попита Кърк, като се взираше в съществото. Леко кимване от негова страна представляваше целият отговор, който получи капитанът.

— Целта на познанията на Мек Джокор се състои в адаптирането на растенията на Емдън за отглеждане на Джурнамория и обратно. Много е забавно. Ние възнамеряваме да използваме това като катализатор по време на преговорите, тъй като големият проблем, с който се занимават и двете планети, е снабдяването с храна.

Силен вик отекна в коридора, недалеч от транспортната зала.

— Благодаря за информацията, мистър Лоритсън — каза бързо Кърк. — Бих желал да чуя още за целта на вашата мисия, но, изглежда, това, което се чу преди малко, е… ревът на посланика.

Лоритсън се усмихна, а после рязко кимна на Мек Джокор. И двамата бързо излязоха, като едва не се сблъскаха с доктор Леонард Маккой на вратата.

— Какво става, Джим? — попита Маккой. — Какъв е този шум около теларита? И какво правят тези на борда?

— Посланик Зарв ще е повече от щастлив да ви се представи, Боунс — каза Кърк закачливо. — Що се отнася до мен, аз вече бях отметнат в списъка му — той опита да изтрие лепкавата си дясна ръка в дрехата си и напусна стаята, преди Маккой да успее да му зададе друг въпрос, на който също не му се отговаряше.

— Това не е възможно, сър — протестираше командир Монтгомъри Скот. — Няма да ги претоварвам — и той погледна към двигателите на „Ентърпрайс“ така нежно, сякаш искаше да ги прегърне.

— Направете всичко по силите си, Скоти. Докато сме в орбита, качете на борда всичко, което ви е необходимо.

— Нуждаем се от основен преглед и ремонт в док. Нищо друго не ни задоволява.

Джеймз Кърк огледа машинната зала. Всичко изглеждаше отлично, блестеше от чистота. Нямаше по-добър инженер в „Старфлийт“ от Монгомъри Скот. Скоти се грижеше за двигателите така, както майка бди над децата си.

— Това ще е едно спокойно пътуване. Няма да има високи скорости или бързи маневри. Всичко, което трябва да направим, е да закараме трима дипломати до Емдън.