Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Ето медицинския ви екип, докторе — каза Макконъл и направи знак към хората с носилката да се приближат веднага. Те свалиха антигравитационната платформа до обгорения мъж, внимателно го поставиха върху нея и го понесоха към лазарета.

— Нещо друго, Скоти? — попита Маккой.

— Нищо, докторе. Андрес е единственият пострадал.

Леонард Маккой се огледа и после повдигна рамене:

— Ще направя каквото е по силите ми, но не бих желал да ми донесат още някой, докато не съм оправил този. Не ми харесва да ме пришпорват.

— Докладвайте, Главен! — нареди Скоти, като се обърна към червенокосата. — Какви са повредите?

— Не е толкова лошо, колкото изглежда. Възбудителната намотка може да се оправи. Може би ще се наложи да намалим още малко скоростта дотогава, но просто нищо друго не можем да направим.

Скоти се усмихна. Приятно му беше, че имаше и други, които бяха толкова загрижени за двигателите, колкото самият той. Нещо повече — жената също беше от Шотландия.

— Командир Скот, какво е положението? — Скоти се обърна и видя капитан Кърк да се промъква през полуотворената врата. Контролните схеми за вратите в голяма част от кораба бяха двойно осигурени. — Нужно ми е захранване за декове от четири до осем.

— Капитане, както вече ви казах, всичко ще се оправи.

Острият поглед на Кърк обхвана машинната зала и веднага се спря върху повредата. Опитваше се да разбере размера на щетите.

— Не е много лошо, капитане — отговори Макконъл на незададения му въпрос. — Но магнитните бутилки на двигателите са изтънели и са близо до опасната точка на пробив.

— Това ли е резултатът от аварията? Магнитното поле е изтъняло и има изпускане на радиация?

— Схемите са под пренапрежение и се опитваме да стабилизираме, сър — жестикулираше Скоти. — Не можем да направим нищо повече от това, което правим в момента.

— Ако намаля скоростта до една светлинна, ще ви помогне ли?

— Най-добре ще е, ако влезем в док. Тогава ще оправя двигателите напълно — болезненото изражение на Скоти подсказа на Кърк, че това не е молба за пренебрегване. Главният му инженер не говореше празни приказки, преценяваше всяка своя дума.

— Имаме още петнадесет дни до Емдън, а ако намалим скоростта — времето ще се увеличи. Знаете защо трябва да откараме дипломатите там, Скоти. Направете каквото е по силите ви, затова искам двигателите да работят.

— Да, сър. Ще работят, но това не е безопасно.

— Направете всичко, каквото трябва, Скоти. Доверявам ви се напълно — при тези думи Кърк се обърна, за да си тръгне, но се поколеба и заговори на Макконъл: — Имате ли дестилатор в биологичната лаборатория на дек четири?

— Сър! — запротестира тя, като го стрелна със зелените си очи. — Не можете да направите това. Против предписанията е.

— О, да, разбирам. Е, от опит зная, че при намаляване на мощността може да се стигне до охлаждане в изолатора. Това намалява добива и качеството.

— Сър!

— Не ме интересува добивът, но всичко на борда на „Ентърпрайс“ трябва да бъде качествено. Хайде!

Джеймз Кърк се усмихна и после забърза към лазарета.

— Не знам, Боунс — каза Кърк, като се облегна в креслото и пийна от брендито, което му беше налял докторът. — Изглежда, мисията ни не върви гладко.

— Ако имате предвид техника, който едва не загина и сега се оправя благодарение на грижите ми, това е нещо естествено на борда на звезден кораб.

— Естествено, Боунс. Не и на борда на „Ентърпрайс“.

— Знаете какво искам да кажа. Ако си имаш работа с електрически ток или нещо подобно, може да се очаква изгаряне от такъв род понякога.

— Все още нямате доверие на машините. И как се погрижихте за него? Не — продължи той и вдигна ръка, — нека позная. Положили сте го на биосканиращата маса и сте анализирали състоянието му с помощта на компютъра. След това сте стартирали графична проба за сравнение с тялото му и сте изчакали компютъра да представи данни за състоянието му преди изгарянията. Един малък фокус-бокус с автоматизираната хирургия, малко реконструкция, извършена чрез използване на холографско изображение, и после сте го оставили на внимателните грижи на компютъра в лазарета.

— Уцели — каза кисело Маккой. — Но това все още не означава, че обичам машините, въпреки че те са навсякъде. Навсякъде — Маккой отпи една глътка, направи гримаса и си наля още два пръста ликьор.

— Когато казах, че мисията не върви гладко, имах предвид Зарв и другите. Вече прекаляват. Изглежда, че настройват хората от екипажа един срещу друг.