Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Изглежда логично — каза Спок. — Ромуланците печелят ценно пространство с минимален риск от тяхна страна. Този участък е доста отдалечен от Федерацията, за да бъде охраняван както трябва.

— Правилно, мистър Спок — съгласи се Лоритсън. — Не е по силите на Федерацията да го направи, но Емдън и Джурнамория заедно биха могли. Въпреки че двете планети са най-примитивните в сравнение с останалите, принадлежащи на Федерацията, те имат стратегическо разположение.

— С помощта на Федерацията те могат да спрат ромуланците. Така ли е? — попита Маккой. — След като възстановите мира между Емдън и Джурнамория, те получават от Федерацията оръжие.

— Нещо такова, докторе. Въпреки че не бихме желали война, точно тази би могла да се окаже много ужасна за Федерацията и би сложила своя отпечатък върху няколко десетилетия. Сега вече започвате да разбирате раздразнението на посланик Зарв заради нашето забавяне.

Кърк започна да разучава холограмата, като развихри въображението си на войник, за да прецени и най-малките подробности. Всичко, за което беше говорил Лоритсън, е точно така. Ако Империята на ромуланците успее да изгради предмостие в Орион арм, както казва дипломатът, битката с тях ще бъде дълга и кървава. По-добре е да се предотврати една малка война между две планети, отколкото да се остави да избухне друга, по-голяма, между цивилизациите.

— Разбирам, че Зарв има причини да бъде нетърпелив, но аз не ви заблуждавам за състоянието на „Ентърпрайс“. Можем да се движим с една светлинна скорост без затруднения. Фактор две крие проблеми. За фактор три и дума не може да става, докато не ремонтираме кораба.

— Няма ли някакъв начин да изстискате още малко скорост от вашия кораб, капитане? — това беше единственото, за което молеше Лоритсън.

— Страхувам се, че не. Законите на физиката са неприкосновени. Ще ви откараме до Емдън колкото е възможно по-бързо. Сигурен съм, че никой от нас не е доволен от скоростта — Кърк направи кисела физиономия, когато чу Зарв да реве отвън в коридора.

— Направете всичко по силите си, капитане. Посланикът, Мек Джокор и аз трябва да стигнем навреме, за да предотвратим войната — после Лоритсън подаде на Кърк няколко листа и бързо излезе.

Спок даде знак, че иска думата. Капитанът му разреши.

— Дипломатите използваха корабния компютър за проиграване на различни теоретични версии за изследване на всички възможни резултати. Аз нямах представа за това, но от компютъра ми се изискваше непрекъснато информация и това ги разкри.

— Значи вие сте ги шпионирали, Спок. Хайде, продължете! Кажете какво открихте — наведе се напред Маккой, жаден за клюки.

— Вашите думи ме обиждат, докторе — погледна го остро Спок. — Ако проектите на Мек Джокор за хранителните нива са верни — а аз нямам възможност да проверя основните положения — дипломатите ще успеят в тази мисия. Въпреки търканията с членовете на екипажа, на някои от които съм свидетел, те са много подходящи за деликатната мисия.

— Благодаря, мистър Спок — Кърк огледа офицерите, насядали около масата. — Ако няма други коментари, закривам брифинга — но на капитана не се понравиха погледите на офицерите му. Гледаха така, сякаш току-що някой е прочел смъртните им присъди.

— Капитан Кърк, може ли да разговарям с вас? На четири очи?

Кърк се обърна и видя Лорелей, която току-що се бе появила иззад ъгъла на коридора. Когато шоколадовите й очи погледнаха право в неговите, той почувства, че сърцето му започна да бие по-бързо. Начинът, по който тя го гледаше, го накара да се влюби в нея — почувства го като първа любов, като забранен романс, като открадната целувка.

— Разбира се. От какво се нуждаете? Членовете на екипажа добре ли се отнасят към вас?

— Много добре, капитане… Джеймз — начинът, по който произнесе името му, прозвуча като любовен шепот. Кърк тръсна леко глава, за да прогони въображението в нея. Беше приятно, но беше само една фантазия.

— Стаята ми е наблизо. Моля, елате да пийнем по нещо.

— Не харесвам вашия алкохол, но кафето ви ме стимулира.

Когато влязоха в стаята му, Кърк седна зад бюрото си, чувствайки се като защитник в крепост. За момент си помисли, че е щастлив от това, че масивният дървен плот го отделя от красивата жена. Гледаше Лорелей над рамките на очилата си, като се опитваше да прецени дали наистина е красива. Тя имаше прозрачна кожа с лек орехов нюанс, мека тъмна коса и големи кафяви очи, погледът на които така много го вълнуваше.