Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

Красива — не — реши той. Вълнуваща — може би. Привлекателна. Определено привлекателна.

— Капитане, говорих с няколко души от вашия екипаж. Загрижена съм за сигурността на кораба.

— На кораба ли? Имате предвид инцидента в машинната зала. Не си заслужава да се тревожите заради това. Беше нещастен случай, но пострадалият техник бързо се възстановява. Медицинската ни апаратура е чудесна.

— Нямам предвид това, въпреки че повредите са сериозни. Тревожи ме опасността, в която хвърляте „Ентърпрайс“, като пътувате за системата Емдън.

— Какво искате да кажете?

— Данните в корабния компютър са много и доста изчерпателни, а аз имам способността да мисля.

Кърк се намръщи.

— Съжалявам, че не можем веднага да ви отведем на Хайла, но мисията ни е мирна. Ние пътуваме, за да предотвратим война в системата Емдън, а не да станем причина за такава, както си мислите.

— Присъствието ви ще сложи началото на война. Управителите на Емдън ще използват присъствието ви, за да нападнат Джурнамория.

— За вас, която дори не знаехте за съществуването на Федерацията до момента, в който ви спасихме, имате доста познания за нас.

— Познавам природата на разумните същества. Ние всички сме насилници по природа, капитане. Насилието ни е помогнало да оцелеем. Но не трябва повече да се убиваме един друг. Съществуват други, много по-мирни мисии. Не можете да влезете в системата Емдън, без да застрашите вашия „Ентърпрайс“.

Кърк почувства, че пръстите на ръцете му леко треперят, и внимателно постави чашата с питието на масата пред него.

— Трябва да имам доверие във висшестоящите и в избора им на Зарв и другите двама за провеждане на мирни преговори. Те са способни дипломати.

— Емдън ви използва.

— Обяснете! — Кърк искаше думата да прозвучи от устата му като команда. Но се разколеба. Осъзна, че не иска да чуе обяснението, защото знаеше, че той няма да може да повярва в него.

— Емдън и Федерацията имат договор за взаимна отбрана. Федерацията и Джурнамория нямат такъв договор. В случай на война Емдън очаква да бъде защитена от Федерацията.

— Как разбрахте това?

— Записано е в базата ви данни.

При това Кърк само преглътна. Беше истина.

— Когато навлезете в системата, това ще даде възможност на Емдън да атакува. Вие ще започнете война, няма да я предотвратите.

В Кърк бушуваха противоположни чувства и мисли. Лорелей говореше убедително. В думите й имаше логика. Но Зарв, Лоритсън и Мек Джокор бяха опитни професионалисти. Те не искаха война; желаеха само мир. Те нямаше да направят нищо, с което да разклатят позициите на Федерацията в Орион арм. Постоянната заплаха от ромуланците беше факт.

— Аз… — започна той.

— Джеймз — каза Лорелей тихо, но гласът й отекна дълбоко в душата му. — Вие излагате на опасност кораба си, екипажа си и живота на обитателите и на двете планети. Не правете това. Върнете се в звездната база.

— Лорелей, не мога — успя да продума той. После тя кимна и излезе от стаята му. Кърк се почувства така, сякаш току-що се е простил с любимата си котка.

Отговорността на командира тежеше върху плещите на Джеймз Т. Кърк. Чувстваше го, докато седеше в стаята си, взираше се в голата стена пред себе си и премисляше думите на Лоритсън и Лорелей.

Война? Или мир? И двете бяха в неговата власт — да ги причини или да ги предотврати. Едно грешно решение — едно правилно решение. На кого трябваше да вярва?

Капитански дневник, допълнение.

„Говорителят на Хайла, Лорелей, странно ме безпокои. Намирам, че аргументите й са доста убедителни, за да спра мисията до Емдън и Джурнамория и да се върна в Звездна база 1. Състоянието на «Ентърпрайс» продължава да се влошава. Недоброто функциониране на системите е последното, което ме тревожи. Главният ми проблем е раздразнението на екипажа. Сякаш сме на ръба на избухване на неподчинение, но това е абсурдно. Такова нещо не може да се случи на моя кораб. Няма да се случи.“

— Обяснете по-подробно, мистър Спок! — Джеймз Кърк наблюдаваше научния си офицер, който повдигна вежди, и това му придаваше леко объркващ, дразнещ вид.

— Рапортът ми беше достатъчно ясен, капитане. Доктор Маккой и Мек Джокор представиха аргументите си за и против в заседателната зала. Екипажът смята, че това объркано положение е станало доста затруднено и много пропускат да докладват за дежурството си.

Кърк се намръщи. Скоро щеше да стигне до същността на нещата.