Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Останете по местата си — каза Кърк, когато влезе в залата за заседания. По-низшите офицери бяха станали на крака. Само тримата дипломати останаха седнали. Кърк зае мястото си начело на голямата маса, изключи записващия компютър и кимна на посланик Зарв.

— Добре — отвърна мъжът със свинските очички с груб глас, който повече наподобяваше звука, създаван при стържене по ламарина. — Най-после решихте да дойдете.

— Забавиха ме други неотложни неща, посланик. Вие настояхте за брифинг. Моля, започнете.

— Брифинг? — извика Зарв. — Нищо подобно. Това е настояване за по-голяма скорост. Трябва да стигнем до Емдън възможно най-бързо, без шляене.

— Това, което казва посланикът, капитане — проговори Доналд Лоритсън, — е, че редуцирането на скоростта не е приемливо за настоящия момент.

— Не е приемливо ли мистър Лоритсън? За кого?

— За лидерите на Федерацията, Кърк — изрева Зарв. Изправи се и се подпря с късичките си ръце на масата.

Кърк погледна към насядалите около масата офицери и видя различни степени на отвращение, забавление, ужас, предизвикани от това избухване. Ухура изглеждаше доста шокирана от факта, че някой дръзва да говори на капитана с такъв тон. Изражението на Сулу беше смесица от забавление и презрение. Маккой беше готов да избухне. Нещо у Зарв явно доста дразнеше доктора. Дори Спок леко трепна. Тази реакция на Вулкан много учуди Кърк.

— „Ентърпрайс“ не беше вкаран в док за ремонт, посланик — каза бавно капитанът. — В резултат на това апаратурата ни не действа както трябва при оптимални условия.

— Не можете да летите към системата Емдън така, като че ли всеки момент ще се разпаднете.

— Защо не? Наредено ми е да ви откарам дотам заедно с вашите помощници, нищо повече — но Кърк знаеше, че има нещо повече. Спомни си коментара на адмирал Маккена.

— Капитане — намеси се Лоритсън, като се изкашля, — за тази мисия ни е необходимо силно присъствие. Силно, що се отнася до „Ентърпрайс“, ако ме разбирате какво искам да кажа.

— Не, мистър Лоритсън, не ви разбирам. Когато адмиралът ни изпрати на това пътуване, тя знаеше, че корабът няма да може да влезе в бой. Загатвате, че от нас се изисква да поемем и военни действия в системата Емдън?

— Не, нищо подобно, нищо подобно! — запротестира мъжът. — Нека кажем, че силният имидж е много по-важен от използването на огъня на оръжията.

— Вие — намеси се Спок — използвате „Ентърпрайс“ като лост при преговорите ви с Джурнамория. Ако излезе, че сме на страната на Емдън, мислите, че Джурнамория ще се съгласи с вашите изисквания.

— Грубо казано, но достатъчно точно.

— Това означава, че Спок е прав — измърмори Маккой. — Използват ни като стръв.

— Кърк, нужна ни е по-голяма скорост. Две седмици до Емдън е неприемлив срок. Трябва да стигнем дотам за дни. Това е звезден кораб. Задайте скорост осем светлинни. Направете го сега! Заповядвам!

— Посланик Зарв, вие не сте капитанът на този кораб. А ако бяхте, бихте разбрали, че такава скорост е самоубийство. Моят главен инженер не присъства в момента, защото е зает да възстановява загубите от щетите, причинени от скоростта, която считахме за възможно най-безопасната. Мистър Скот е най-добрият инженер в „Старфлийт“; той каза, че двигателите ни няма да издържат и три светлинни, а да не говорим за осем.

— Накарайте двигателите да заработят. Вулканът знае как да стане това — и Зарв посочи към Спок. Единственият отговор беше леко повдигане на веждите и едно мрачно изражение на лицето му.

— Докато е възможно специалистите ми да работят всеки в своето направление, предпочитам да ги оставя да действат поотделно. Скот е специалист. Спок — също. И сами отлично се справят на своите места.

Зарв изломоти нещо и се извърна така рязко, че столът му се катурна на пода. Той изхвърча от залата, без да погледне назад. Лоритсън и Мек Джокор се спогледаха. Мъжът растение последва своя висшестоящ, а Лоритсън остана.

— Зарв не е същество, с което бихте се разбрали, капитане — обясни той. — Но се опитайте да го разберете.

— Възнамерявах това да бъде брифинг. Бихте ли ни оказали тази чест, мистър Лоритсън?

Мъжът пое дълбоко дъх, а после шумно въздъхна. Изправи се, отстрани една несъществуваща прашинка от червеното си памучно сако, повдигна рамене и зае стойка на оратор.

Кърк наблюдаваше с интерес как Лоритсън премина от подчинен в могъщ доминант.

— Ромуланската империя граничи със системите Емдън и Джурнамория. Те бяха най-честите внезапни нарушители на космическото пространство на Федерацията месеци наред. Нищо сериозно нямаше, докато не се случи инцидентът със „Скарбъроу“. Това убеди лидерите на Федерацията, че те се опитват да спечелят тук или там някоя и друга планета — Лоритсън се обърна към дисплея, на който чрез компютъра бе зададено изображението на Орион арм. Планетите, които той посочи, започнаха да пулсират за по-голям ефект. — Това им позволява да получат коридор през нашата окупирана територия. Изглежда, че искат да ни лишат от голяма част от минералните залежи, без да споменавам, че с това веднага губим и няколко населени планети.