Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Аз… научавам езици бързо. Всички езици — тя седна, като оправи тънката материя на наметалото около слабото си тяло. После се наведе напред и погледна Кърк право в очите. — Говоримите езици се научават бързо. Неговоримите са по-трудни.

— Какво е станало с кораба ви? — попита Кърк.

Тя повдигна рамене.

— Механична повреда. Екипажът загина. Аз не познавам добре звездните кораби. Аз съм говорител.

— Говорител? От коя планета?

— От Хайла.

Кърк погледна към Спок, който поклати глава.

— Не познаваме такава планета. Може ли да ни дадете повече информация за нея.

— Разбира се, въпреки че знанията ми за местонахождението й са ограничени. Сама съм на борда на „Склора“ от два месеца. По-голямата част от това време корабът се носеше напосоки.

— И така, не знаете къде се намира Хайла?

— Не знам къде сме сега.

— Джим, но дяволите, не виждате ли, че доста е преживяла. Престанете да се отнасяте с нея като с шпионин! Трябва да й направя пълни изследвания.

— Моля ви, докторе, повярвайте ми, когато ви казвам, че съм относително здрава. Аз не заплашвам вашето здраве.

Погледът й отново се спря на Кърк.

— Имате ли име? — попита капитанът. — Да ви наричаме говорител е малко… странно.

— Но вашите приятели ви наричат капитане — тя се усмихна, но думите й жилеха. — Ние нямаме имена като вас: Маккой, Спок, Кърк…

— Тогава ще ви наричаме говорител.

Тя отново се усмихна и Кърк едва не се разтопи от излъчването й.

— Наричайте ме Лорелей.

Капитански дневник, звездна дата 4801.4.

„Пътуването протича нормално, с изключение на спасяването на Лорелей, говорител на Хайла. Спок внимателно провери базата ни от данни, но в тях няма нищо за съществуването на такава планета. Маккой е уверен, че биомоделът Лорелей наподобява земните форми. Разликите, които, разбира се, съществуват, не й пречат да диша нашата атмосфера или да яде храната ни. Тя е удивителна жена, интелигентна, спретната и определено притежава и друго качество, което намирам за непреодолимо.

Бих желал посланик Зарв да притежава поне частица от нейния чар.“

Огромни сини светкавици обхванаха контролния пулт и терминалите за управлениие на двигателите. Един техник попадна между тях. Миризма на изгоряло месо се разнесе из машинната зала, която се изпълни с писъци на агония, а те преминаха в пъшкания.

— Маккой, веднага тук! — извика Скоти. — Двигателите. Снижете мощността с десет процента. Вие, Макконъл, действайте! Трябват ми данните от компютъра преди всичко да спре.

Червенокосата жена забърза да изпълни заповедта, докато Скоти внимателно отместваше ранения техник на по-безопасно място. Главният инженер като че ли беше забравил за щетите. Но когато се убеди, че техникът е достатъчно далеч от контролния панел, Скоти се върна и въздъхна:

— Моите двигатели! Моите скъпоценни двигатели! — завайка се и заклати глава. Волтовата дъга имаше голям интензитет — издигаше се като дъга на смъртта между контролния пулт и корпусите на двигателите. Обгорелият метал започна да се рони като шлака. Изображенията на сложните схеми върху пулта за управление, интегралните схеми и свързването им, изложени на високата температура, се топяха. След няколко секунди схемите за възбуждане на системата материя-антиматерия също щяха да бъдат разрушени.

— Имам ги, Скоти — извика червенокосата от другия край на машинната зала. — Снижете мощността до двадесет и три процента.

— Но, девойко, това ще изключи наполовина животоподдържащите системи в кораба.

— Казвам ви да направите това, като чета данните — долетя веднага отговорът.

Скот не се колеба повече. По-добре голяма част от „Ентърпрайс“ да остане без светлина и въздух за няколко минути, отколкото да допусне двигателите да експлодират.

— Какво става, по дяволите? — чу се раздразненият глас на Маккой. — Изключили сте осветлението в коридорите. Даже вратите не се отварят.

— Съжалявам, докторе, но преди да ви обясня какво става, ми е нужна медицинска помощ.

— А защо не казахте? — наведе се Маккой над техника, направи гримаса, после погледна Скоти. — Изгаряния от трета степен по раменете и гърба. Електрически ли са?

— Да — смъртоносната дъга беше изчезнала веднага след като Скоти намали захранването до двадесет и три процента.

— Не мога да направя много за него тук. Трябва да го преместим в изолатор. Трябва ми гел против изгаряне, плазма, а може би ще е необходима и хирургическа намеса при кръвоносните съдове — Маккой работеше, докато говореше. Медицинският му трикордер показваше слаби признаци на живот у техника, докато докторът инжектираше бета-ендорфин — стимулатор, облекчаващ болката.