Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Хубави думи, капитане, но нещата не стоят така — каза командир Бюкенън. — Когато ние се покажем, това ще бъде сигнал за Емдън да започне война. Ще излезе, че ние ги подкрепяме. Това ще принуди Джурнамория да се съюзи с ромуланците и войната ще бъде обявена няколко минути след подписването на техния договор.

— Вие сте уверена в това? Всички ли сте убедени в това? А думите излизат от устата ви така, сякаш това не е ваша идея. Доктор Маккой — Кърк погледна приятеля си, който кимна с глава и погледна сърдито.

— Да, капитане?

— Вие бяхте първият, който представи тази интересна теория на вниманието ми. Кой ви подсказа идеята, че ние всъщност ще причиним война, вместо да я предотвратим?

— Ами, това е мое собствено заключение. По дяволите, Джим, ясно е като бял ден…

— Аз също чух подобни аргументи — прекъсна го Кърк — от чужденката, която открихме в разбития кораб. Лорелей говори ли с вас по този въпрос, преди да дойдете при мен?

— Ами… може и да сме говорили. Но каква връзка има това…

— А останалите? Помислете малко. Лорелей повлия ли на вашето мислене? — Кърк се бореше с нещо, което започна да стяга гърлото му, когато произнесе името на чужденката. Такава силна реакция възникваше в него всеки път, когато споменаваше името й, но трябваше да се пребори с нея. Съдбата на мисията зависеше от умението му да стегне редиците на офицерите си. Съдбата на „Ентърпрайс“ също зависеше от това. И то повече от всичко друго му вдъхваше сили да продължи да говори, да задържи вниманието на подчинените си към въпроса, да се бори срещу мистериозната сила на чужденката.

— Аз разговарях с нея — каза лейтенант Петън, — но нямаше връзка с Емдън. Ние просто… разговаряхме — лека усмивка озари лицето на мъжа, което му придаде малко комично изражение. Никой не се засмя. Но на лицата на повечето от тях се появиха подобни усмивки, когато си спомниха за Лорелей.

— Това, че я харесваме, няма нищо общо с изпълнението или неизпълнението на заповедите на „Старфлийт“.

— Извинете, сър, но аз вярвам, че това определено има връзка — Спок повдигна слабата си ръка и постави пръст върху бузата си. Светлината от монитора на компютъра му придаде демонично изражение — блещукането промени бледожълтата му кожа в бледосиня, а веждите му засияха.

— Продължете, мистър Спок. Интересно ми е да чуя теорията ви.

— Това не е теория, по-точно е предположение. Не знаем нищо за планетата на Лорелей, така наречената Хайла. Знаем малко за културата й, само това, което тя ни откри. От титлата й „говорител“, трябва да заключим, че тя има определени способности в това отношение.

— Брилянтно — промърмори Маккой. — И заради това ли напуснах операционната?

Кърк не обърна внимание на коментара, изречен по-скоро шепнешком, а Спок, преди да продължи, само удостои доктора с един продължителен поглед.

— Тя е първокласен оратор, способен да въздейства на тези, които я слушат. Нейните пацифистични възгледи бяха изразени скоро, след като беше спасена. За нея това е правдоподобно и стараейки се да пропагандира тази философия, тя въздейства върху членовете на екипажа.

— Това не е ли малко пресилено? — Кърк се облегна назад и се вторачи в научния си офицер. — Приписвате й суперчовешки черти.

— Не суперчовешки, капитане, но определено чуждоземни черти. Доктор Маккой ще потвърди, че тя е оцеляла в космически кораб, в среда от смъртоносна радиация, много по-дълго, отколкото което и да е човешко същество или Вулкан би могло да издържи. Нейните данни са различни и докторът не е в състояние да обясни това.

— Тя добре понася нашата атмосфера и храната ни — запротестира Маккой. — Искате да я изкарате някакво странно изобретение на природата. Вземете предвид тогава и това, че тя няма видим слухов орган.

— Тихо, Боунс — Кърк хвърли такъв смразяващ поглед към доктора, че това малко охлади разгорещения Маккой. — Спок, имате ли някакво доказателство за тези твърдения? Ако това, което казвате, е вярно, значи Лорелей е много опасна.

— Физически не е опасна, сър. Но тя е обвързана с философия, която е скарана с курса, който ние следваме.

— Ние се опитваме да поддържаме мир, по дяволите! Защо всички се стремят към обратното?

— Гневът с нищо няма да ви помогне, а само ще замъгли съзнанието ви и не ще позволи да мислите логически — Кърк понечи да възрази, но размисли. Направи жест, с който подкани Спок да продължи. Вулканът леко наклони глава и обясни: — Тя има адекватна причина да вярва, че ние казваме едно, а ще направим друго. Нейната логика й подсказва, че е права; за да остане вярна на вярата си, тя използва този свой… талант… за да промени мнението на екипажа.