Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Много добре.

Теларитът се промени до неузнаваемост. Сякаш стана друга, нова, непозната личност. Агресивността му изчезна веднага, когато холографската камера се включи. Зарв говореше решително, стегнато и убедително. Кърк се обърна към Спок с усмивка, като че ли искаше да му каже, че нещата невинаги имат логично обяснение, че доверието в другите понякога се възнаграждава.

Спок леко се наведе към капитана си и каза съвсем тихо, така че гласът му да не бъде уловен от микрофоните:

— Това е грешка. Всички на борда слушат в момента. Не трябва да позволявате на Лорелей да говори.

— Прекалено много се тревожите. Чуйте Зарв. Ненапразно е посланик. Езикът му сякаш гали думите. Той е убедителен. Дори не ви дразни фактът, че повече прилича на прасе, отколкото на човек.

— Външният му вид няма нищо общо с това, капитане.

Кърк сложи пръст на устните си, за да накара Спок да замълчи. Вулкан се почувства безпомощен. Кърк не искаше да слуша нищо друго, освен аргументите на Зарв за мисията до Емдън. Всички критики за мисията на „Ентърпрайс“ щяха да спрат. В края на десетминутното си изложение Зарв каза:

— Благодаря ви, че ми дадохте възможността да разкрия истината по този въпрос — после седна и Лорелей застана във фокуса на камерите.

— Вижте колко неефектно изглежда тя — каза Кърк. — Сравнете нейната техника с тази на Зарв. Теларитът е майстор дипломат. Истински майстор.

Кърк се облегна назад и зачака Лорелей да започне. Тя нямаше да има шанс, ако той след това накараше хората от екипажа му да гласуват. Зарв беше професионалист, а тя пред него беше просто едно обикновено момиче.

Говорителят на Хайла започна.

И Джеймз Кърк почувства силата на нейните думи, пъргавата точност, настойчивостта и емоционалността им. Тя го предразположи, подтикна го към върховете на екстаза, накара очите му да се насълзят, преобърна всичко в душата му и всичко това само чрез думи, изречени от нея. За първи път разбра какво възнамеряваха да направят жителите на Емдън. „Ентърпрайс“ беше една пионка, залог. Тя го убеди в това. Ромуланското нападение щеше да стане факт, ако „Ентърпрайс“ навлезеше в системата Емдън; Джурнамория нямаше друг шанс, освен да се съюзи с Империята на ромуланците.

— Капитане, веднага спрете това! — настоя Спок. — Тя ви въздейства. Дори аз усешам силата на думите й. А въздействието им върху екипажа е непредсказуемо.

— Но тя е права, Спок. Как може да сме били толкова заблудени? Чуйте! Тя ни отваря очите за истината — Кърк се наведе напред, като че ли това щеше да му помогне да осъзнае по-добре опасното положение, в което са се намирали. Пренебрегна протестите на Зарв. Доналд Лоритсън говореше нещо много бързо на посланика, по същия начин му отговаряше и Зарв. Мек Джокор стоеше мълчаливо настрани и, изглежда, най-много се наслаждаваше на светлината и топлината от прожекторите.

А Джеймз Т. Кърк слушаше, наистина слушаше за първи път толкова внимателно.

— Тя е права, Спок. Ние трябва…

Корабът се разтърси така, сякаш беше сграбчен в гигантски юмрук, който го раздруса. Секунди по-късно алармените сигнали спряха, но всички в стаята бяха оглушени от тях. Светлините примигнаха и се включи аварийното осветление.

Кърк скочи на крака и натисна бутона на интеркома.

— Скоти, докладвайте! Какво, по дяволите, стана?

— Сър — чу се разтрепераният глас на инженера, — загубихме едната магнитна бутилка. Трябва да изключа захранването, иначе ще избухнем. Сър, „Ентърпрайс“ е в смъртна опасност.

Капитански дневник, допълнение.

„Размерът на щетите на «Ентърпрайс» все още не е установен. Страхувам се, че те са големи, доста неприятни и опасни за всички на борда. Без двигатели капацитетът на транспортьора и субкосмическото ни радио са драстично ограничени, да не кажем изтощени. Докато има и други начини за алармиране на Звездна база 1 за нашето окаяно положение, предпочитам да направя усилие да завършим мисията си. Но това може да се окаже невъзможно. Ако наистина стане така, то ще бъде първата заповед, която не съм бил в състояние да изпълня. Но аз не възприемам лесно вероятността за провал.“

— Ще изискате радиационната картина, преди да влезете, капитане — каза Спок, като спря Джеймз Кърк точно пред вратата, която водеше към машинния сектор. Червените светлини просветнаха слабо, но пронизителният вой на сирената пищеше в ушите му. — В цялото пространство около двигателите се излъчват тежки гама и х-лъчи от експонираната антиматерия.