Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Не вярвам, че тя притежава качествата и силите, които й приписвате, мистър Спок — капитан Кърк отново огледа лицата на своите офицери и стигна до заключение, че все пак трябва да се направи нещо, защото тук нищо няма да се случи. — Оповестявам открит дебат по този въпрос между Лорелей и посланик Зарв. Имам необходимото основание да вярвам, че посланикът ще отхвърли всички страхове, свързани с целта на нашата мисия. Погрижете се за организирането на дебата, мистър Спок.

Единственият отговор, който получи, беше лек спазъм, преминал по лицето на Вулкан. Това смути Кърк повече, отколкото ако Спок открито му беше възразил. Той стана и бързо напусна залата.

Беше на прав път. Беше уверен в това.

— Това не беше най-доброто решение, капитане. Бих желал да го бяхте обсъдили с мен, преди да оповестите дебата пред офицерите.

— Спок, нямате ли ми доверие?

— Сър, не ми липсва увереност в собствените способности, съмнявам се в способностите на другите. Все пак не е добре да се подхранват бунтовнически чувства на „Ентърпрайс“.

— Няма да се говори повече за бунт — каза рязко Кърк. — Когато се говори за нещо прекалено много, то става действителност.

— Това е суеверие и е нелогично. Аз ви предлагам факти.

Преди Кърк да отговори, в коридора се чу познат силен шум, който избухна в стаята, където техниците подготвяха видеовръзката, необходима за предаване на дебата във всички сектори на кораба.

— Кърк — изрева посланик Зарв, — защо трябва да дебатирам с едно изтощено дете? Какво изобщо целите с това?

— Посланик, никога в досегашната си практика положението на кораба ми не е било такова. Помислих си, че една неофициална дискусия върху нашата политика за мирната мисия до Емдън, заради която Федерацията е изпратила най-добрите си дипломати, ще бъде от полза. Лорелей вероятно няма да може да се защити срещу позиция, противоположна на нейната, нали?

— Разбира се, че не.

При този хитро проведен разговор, Доналд Лоритсън, който стоеше зад посланика теларит, се усмихна на Кърк. Мъжът очевидно оцени дипломатичността на капитана, който хитро накара Зарв да се съгласи на дебат с чужденката.

— Отлично! Лорелей ще бъде тук след малко и ще можем да започнем.

Зарв изсумтя, а после каза:

— Надявам се, че това няма да е загуба на време, Лоритсън. Ще мога да проверя някои от разсъжденията ни и да проследя реакцията. Очаква се екипажът на звезден кораб да реагира така, както ще реагират тези селяндури от Орион арм.

— Добър шанс да усъвършенствате своите театрални умения — съгласи се Лоритсън.

Мек Джокор влезе в стаята, застана под един от прожекторите, като се припичаше и се радваше на него така, както само едно растение, би могло да оцени светлината. Кърк си помисли, че фотосинтезата укрепва крайниците му.

Спок хвана капитана за ръката и го отведе в един ъгъл, като тихо му каза:

— Джим, все още има време да се спре тази необмислена среща. Ако Лорелей е такава, каквато си мисля, то тогава тя ще има…

— Лорелей! — извика Кърк, като се отдалечи от Спок. Дребната жена се понесе из стаята така, сякаш се пързаляше на ролкови кънки, а не вървеше. Всяко движение беше грациозно и добре координирано. — Решили сте да участвате в дискусията. Радвам се — капитанът се усмихна, но тя изглежда изобщо не се радваше.

— Капитане, това, което върша, не ми доставя удоволствие, но заради мира правя всичко, което съм длъжна.

— Ние всички правим каквото можем в името на мира в Галактиката.

— Какво е това? — тя посочи към триизмерните камери. — Нямаме такива неща на Хайла.

— Вашият триизмерен образ ще бъде предаван из целия кораб. Всички зали са оборудвани с приемници.

— И моят образ ще се покаже там, а също ще се чуе и гласът ми?

— Разбира се. Няма да се вижда само чудесното ви тяло.

— Капитане, толкова сте добър към мен! — Кърк почувства топли вълни да обливат тялото му. Тя дори не е хубава, заключи накрая той, но е привлекателна. Определено е привлекателна, а това включва интелект, грациозност, достойнство — всички неща, които в неуловимо симетрично количество се проявяват като красота. Повече красота на душата, реши Кърк, отколкото физическа красота.

— Нека свършваме с това — изрева Зарв. — Трябва да отделя още време, за да се подготвя, преди да пристигнем в системата Емдън, а и Кърк ми губи времето с тази ниска скорост.

— Започнете когато искате — нареди Кърк. — Посланик, искате ли да говорите пръв?