Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Дайте ми костюм — нареди Кърк на един човек от екипажа, който минаваше наблизо. Мъжът първоначално се вцепени, но се подчини. Движеше се така, сякаш нямаше желание за нищо. Капитанът бързо облече предпазното облекло. Преди да натисне бутона, за да отвори вратата, водеща към радиационно опасното място, Спок беше облякъл подобен костюм. Заедно те влязоха в машинната зала.

Първото нещо, което почувства Кърк, бе, че е станал жертва на една голяма измама. Всичко изглеждаше нормално, докато не зърна екипа на Скоти, който трескаво работеше на пултовете за управление. Бяха облечени в радиационно устойчиви костюми, а на много от тях кондиционерите за въздух бяха пренапрегнати; стъклата на шлемовете им бяха замъглени от отделяната пот. Ако това не беше достатъчно доказателство, един поглед към радиационните броячи, които бяха закрепени над контролните плотове, можеше напълно да убеди Кърк, че положението не е нормално.

Цифровите данни бяха много високи, повече от всички, които беше виждал досега в експерименталните лаборатории на станциите.

— Нивото на радиация е само с няколко порядъка по-ниско от това, което се получава в центъра на работещ модул материя-антиматерия — каза Спок. — Без костюмите веднага щяхме да умрем.

— Къде е Скоти? Искам да говоря с него — Кърк и Спок заобиколиха усърдно работещите техници и откриха Монтгомъри Скот и Хийдър Макконъл да разрязват един панел и да подменят елементи в лабиринт от схеми елементи с такава вглъбеност, която уплаши Кърк. Скоти боготвореше апаратурата. Сега корабният майстор инженер късаше разхлабени връзки и отстраняваше електронни елементи, като че ли бяха някакъв боклук.

— Радиацията е разрушила функционалността им — обясни Смок. — Мистър Скот се опитва да стигне до помощните шунтиращи схеми. Необходимо е и двата двигателя изцяло да бъдат спрени, докато се определят повредите.

— Това е вярно, капитане — каза Макконъл, като за кратко отклони вниманието си от разрушителната дейност, която извършваше в лабиринта от сложни електронни схеми. — Командир Скот прави всичко, което е по силите му, но няма резултат.

— Хийдър, ръцете ти са по малки от моите. Опитай! — Скоти се отдръпна, а Хийдър застана на неговото място. В този момент инженерът забеляза Кърк и Спок. Поклати глава: — Може и да не се справим, капитане. Положението е много лошо.

— Докладвайте!

С глас, в който се долавяше преумора, Скоти каза:

— Магнитните бутилки не са повредени, както се опасявах, но на някои участъци стените им са изтънели до такава степен, че става изтичане на радиация в отделението и то разтопява схемите. Това е достатъчно, за да се задействат всички аларми. Работим по ограничаване на радиационните утечки и по пълното спиране на реакцията материя-антиматерия.

— Ако я спрете, ще е необходим док, за да я стартираме отново! — протестира Кърк. — На светлинни години сме от звездна база с подобни устройства. Това означава, че без скорост, по-голяма от една светлинна, ще заседнем.

— Ако не я спрем, ще направим само едно „ПУФ!“ — размаха ръце Скоти, като искаше образно да покаже, че „Ентърпрайс“ просто ще се превърне в един ослепителен актиниден пламък. — Но е възможно двигателите да бъдат стартирани отново.

— Технологията на Ротслер ли имате предвид? — попита Спок. — Това е само теория и тя никога не е била прилагана на практика, още повече по време на авария в открития космос.

— Какво представлява тази технология на Ротслер? — попита Кърк. — Ако Скоти спре двигателите, има ли възможност те отново да бъдат запалени след ремонта?

— Възможно е, но това изисква материална част, с която не разполагаме на борда. Необходимо е значително защитно поле, тъй като стартирането на двигателите по този метод изисква още по-голямо радиационно покриване. Двигателите трябва изцяло да бъдат обвити в защитно поле, трябва цялата или поне по-голямата част от радиацията да бъде обхваната, докато средата се загрее до точката на запалване. Това не е студен процес на запалване, а процес, характеризиран като топъл старт.

— Какъв трябва да е видът на щитовете? Всичко, с което разполагаме, са няколкосантиметрови оловни щитове и други видове екрани.

— Напълно незадоволително — заяви Спок.

— Да, капитане, Вулкан е нрав. Щитовете, от които се нуждаем, са с около дванадесет метра дебелина, от живак или олово. Нищо друго не ни задоволява.

— Дванадесет метра? — Кърк се обърна и погледна към вратата. От нея го деляха около десет крачки. Скоти изискваше нещо дебело, от олово или живак, по-голямо от това разстояние, а всеки от двигателите е дълъг повече от сто метра.