Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Нека първо погледнем екипажа — предложи капитанът. — И ако нямате нищо против да ме придружите, Боунс, трябва да тръгваме.

— От машинната зала ли ще започнем?

— Тя все още е силно радиоактивна. Възнамерявах да проверим само екипажа от горните декове.

— В такъв случай ще дойда. Трябва да се поразтъпча малко — Маккой излезе в коридора, без да поглежда към Кърк. Закрачи, но като измина двайсетина метра, спря. Чуха се мърморещи гласове, които все повече се усилваха. Кърк настигна доктора, спря се и се заслуша:

— … отказват да направят каквото и да е. После ще трябва да се завърнат в звездната база.

— Но ако не го направим, това означава война — чу се отговорът.

Кърк се намръщи, когато Маккой посочи към вратата. Мразеше да шпионира, но трябваше да го направи. Капитанът отиде до полуотворената врата, застана зад нея и се заслуша:

Гласовете продължаваха дискусията си.

— Не трябваше да напускаме звездната база. Това не беше мирна мисия, а военна още от самото начало. Сега вече стана ясно. Трябва да поддържаме мира.

— Нека видим как поддържат фазерите си!

Кърк заобиколи вратата, открехна я по-широко и застана с лице срещу разговарящите.

— Защо не сте на дежурство? Рос и Кеселман, нали?

— Да, сър — каза жената. Тя дори не се стресна като събеседника си. — Аз отказвам да дежуря при фазерите. Това са оръдия на войната. Аз искам само мир за всички във Вселената.

— Младши лейтенант Рос, по същия начин ли ще разсъждавате при агресия от страна на ромуланците?

— Ако ние не се бием, те също няма да се бият — отвърна тя.

— Анита — изсъска събеседникът й, — замълчи!

— Не, Деке, време е да се застъпим и да отстояваме нашата вяра. Никой от нас няма да участва в каквато и да е дейност, която излага на опасност друга форма на живот. Смъртта и разрушението трябва да бъдат спрени от някого. Тези някои може и да сме ние. Имаме сили да го направим и ще го направим.

— Тя и от ваше име ли говори, младши лейтенант Кеселман? Вие сте отговорен за отдела за биоподдръжка, нали?

— Животът е ценен, сър. Да, тя говори и от мое име. И от името на много други от екипажа — завърши младши лейтенантът, като бързо изплю последните думи, сякаш изгаряха езика му. По челото му изби пот от вътрешното напрежение, което изпитваше.

— Разбира се, че животът е ценен. Точно заради това е и нашата мисия до Емдън — да предотвратим война — Кърк не се изненада, когато и Рос, и Кеселман се изсмяха на последните му думи. Това беше единственото най-осезателно противоречие, което някога е имал с екипажа си. — Не мислите ли, че не сте разсъждавали по този начин до момента, в който сте разговаряли с Лорелей?

— Тя го изрази гласно, но семената на тази наша вяра бяха вече посети в нас. Федерацията винаги прави така, че нещата да изглеждат благородни — да се пътува из неизвестни пространства и да се търсят нови форми на живот. Но краят винаги е един и същ — ние ги разрушаваме. Край.

— Кога насила сме разрушили чужда раса? — попита Маккой, който най-после проговори. През повечето време Кърк подозираше, че докторът е съгласен с двамата младши лейтенанти, но те най-накрая преувеличиха и това подразни Маккой. — Признавам, че в някои случаи сме се бъркали в работата им, но да разрушим или унищожим? Никога!

— Това „бъркане“ разрушава чуждата култура така сигурно, както ако изстреляме фазерите си срещу тях — протестира Анита Рос разпалено. — Каква е разликата, ако им натрапим нашия модел на култура или направо ги убием? Да натрапваме нашата философия на чужда раса, е също толкова насилствено действие, както и да сме в орбита около тях и да ги обстрелваме с фотонни торпеда.

— Тъй като понастоящем няма никаква нужда от фазери или торпеда, вашето неподчинение не е сериозно нарушение на дисциплината, младши лейтенант. Но си мисля, че седенето и пиенето на кафе не е най-полезното прекарване на времето, още повече като се има предвид и настоящата авария. Ще говоря с вашия секционен началник и ще настоявам да се заемете със задълженията си.

— Ако те включват насилие, отказвам да ги изпълнявам.

— Продължаваме — каза Кърк, като се обърна и напусна стаята. В коридора той се отпусна и погледна Маккой. — Има ли и други като тези?

— Повече, отколкото си мислите, Джим. Но има един аспект, който е необезпокоителен — това, че никой от тях не желае да убива.

— Можеш ли да си представиш, че е възможно това, което изтъквах пред тях, да бъде обяснявано и пред тежковъоръжен боен ромулански кораб. Войната е ужасно нещо и затова всеки би желал да я избегне. Но има опасност прекалената смиреност да те превърне в роб. Вярвам, че е време да говоря с вашия подстрекател.