Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

Нещо, подобно на сълза, капна на коленете й. Слабата й ръка леко изтри насълзените очи. Кърк се взря в шоколадовите й очи и загуби контрол над себе си. Привличането, което чувстваше, се засили. То не беше само сексуално, но имаше и такъв оттенък. Тя съчетаваше в себе си всичко чисто, невинно и миролюбиво, всичко, което успокояваше.

— Ние, на Хайла, се борим срещу войните от векове. Тези примитивни чувства са ми познати от записи — технология, която вие не познавате. Това… много ме впечатли. Всички на Хайла споделят моето отвращение от войнолюбивите инстинкти и ние сме посветили живота си на анализиране на ситуациите. Вие сте или заслепени, или неопитни, или наивни.

— Наивни? — попита Кърк критично. За него Лорелей беше неопитна и наивна. — Едва ли.

— Може би по-точната дума е уморени или изтощени и тялом, и духом. Вие, както и всички на този кораб, изглеждате като износени. Отдавна не сте имали почивка. Не е възможно да имате ясна мисъл, когато сте уморени.

— Вярно е, но трябва да изпълним мисията си.

— Вие сте всеотдаен — каза тя с още по-голяма тъга. — Бих желала силите ми да са доста по-ограничени. Не ми прави чест да ви злепоставям, като ви преча да изпълните мисията си. Ние, на Хайла, нямаме такава твърда обществена структура. Не сме анархия, но нямаме и лидери във вашия смисъл.

— Но как се стремите към общото благо? Не е възможно в една сложна структура всеки да се стреми към общото добро.

— Хайлианците имат съвсем малка нужда от направляване. Ако нещо трябва да бъде направено и ние сме способни да го направим, правим го. Всяка работа се цени, ако помага, а не вреди.

— Това ми звучи като структура на едно идеално общество — изтърва се Кърк, не искаше да го изразява гласно. Думите й го оплитаха, караха го да се чувства като дивак в присъствието на едно изтънчено същество.

— Идеално? — попита тя изненадано, а смехът й прозвуча в ушите на Кърк като звън от сребърни звънчета. — Едва ли. Ние знаем много свои недостатъци. Но работата за постигане на реален мир е цел на всеки един от нас.

— Тогава всеки от вас има едно и също определение за мира — Кърк сякаш затъваше в дълбините на погледа й, на нейния интелект и аргументите й. Това, което тя казваше, го омагьосваше. Думите й бяха смислени, с идеален смисъл. Тя отново протегна ръка и го докосна. Той се обърна и целуна дланта й.

— Бих искала начините ви за постигане на мир да са много по-мирни — каза тя, а думите й бяха пропити с тъга. — Сигурно ви изглежда, че искам да ви разруша.

— Обучавали са ме да бъда войник, но мирът ми е по-мил. Бих искал всички в галактиката да живеем в мир — ромуланци, клингънианци, Федерацията.

Тя нищо не каза. Кърк се протегна да я погали. Но един рязък звън го стресна.

— Капитан Кърк, трябва да се явите в командната зала. Моля, отговорете.

Кърк се изправи и отиде до интеркома. Натисна един бутон.

— Тук е Кърк. Какво има, Ухура?

— Сър, мистър Спок докладва, че сме преминали през космическия прах, който закриваше системата от планети. Завършено е първоначалното сканиране на системата.

— Добре.

— Добри новини, сър. Четвъртата планета от системата е обитаема.

— Веднага се качвам — Кърк се обърна и погледна Лорелей, която седеше в същата поза. — Трябва да вървя — каза й той. Дълбоко в него бушуваха емоциите, които заплашваха отново да го объркат. Когато разговаряше с Лорелей, всичко изглеждаше така просто и ясно. Сега думите го объркваха — мир, война. Границите между двете понятия вече не му бяха така ясни.

— Вървете. Изпълнете задълженията си — каза тя. — А аз ще изпълня моите. Това е съдбата ни, Джеймз. Всеки трябва да прави необходимото.

Той кимна. Беше радостен да си тръгне. Забърза към турболифта, нетърпелив да стигне в командната зала.

Населена планета! Не бяха загубени! Имаха шанс!

Капитански дневник, звездна дата 4903.01.

„Скоро ще влезем в орбита около четвъртата планета от тази система. Ухура не улавя радиосигнали от планетата, но данните на мистър Спок показват наличие на високоорганизирана цивилизация. Това е загадка. Навсякъде в галактиката всяка една напреднала цивилизация има херцово радио, дори за собствени, комуникационни нужди. Може би това е първото изключение.“

— Влезте в орбита — заповяда Кърк. Чеков и Сулу се подчиниха. Зад себе си чуваше безуспешните опити на Ухура да установи връзка. — Мистър Спок, какви са впечатленията ви за този свят? — изучаваше големите цветни петна — кафяво, зелено и синьо — на екрана, докато слушаше офицера си.