Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Атмосфера, аква сфера, цялостна екосфера? Ще имаме ли проблеми?

— Трудно е да се каже без определени образци, които да проучим, но бих казал, че това е планета, която сякаш е създадена за хора или за чужденците, които живеят на нея — той използваше клипборда, за да посочи на екрана му доказателствата за думите си. — Външно са хуманоиди. Има някои странности, но нищо опасно.

— Бъдете по-точен, докторе — Спок погледна над рамото на Маккой към екрана на клипборда. — Какво имате предвид, като казвате странности?

— Ами, нищо, което конкретно мога да посоча. Просто чувства, като тези, които винаги искате да изпитвате, а не можете. Има прекалено много жизненост там долу.

— Не искам да бъда заблуден от вашите човешки емоции. Не разбирам значението на „прекалено много жизненост“, докторе.

— Аз също, Боунс — погледна приятеля си Кърк.

Докторът сви рамене и каза:

— Изглежда, жизнеността у един индивид от тях е много по-висока в сравнение с човешката. Може би техните жизнени процеси са много по-интензивни от нашите.

— Доста ненаучно — отбеляза Спок.

— Но никой не е открил никаква заплаха — нито биологична, нито каквато и да е. Мистър Спок, Боунс, вземете охрана и се телепортирайте долу.

— Да, сър — Спок вече беше на път към транспортьора. Маккой го последва с неохота.

— Знаете какво искаме. Преговаряйте за екраните. Ако могат, да ни снабдят поне с оловен екран. Или пък нещо по-добро, което са проектирали. Или поне една масивна скала, ако няма надежда за нещо по-добро.

— След като имат реактори, би трябвало да имат и такъв екран.

— Какво ли ще искат в замяна? — попита Маккой. — Без подходяща контактна група не можем да им предложим нещо от нашата технология, а пък и те са достатъчно развити, за да се заинтересуват от стъклени легла или някоя друга дреболийка.

— Докторе — каза Спок, — мисля, че напътствията на „Старфлийт“ в това отношение са ясни. След като ние сме в опасност, нашата мисия е заплашена от провал, а като имаме предвид и заплахата от нападение на ромуланците, Заповед номер едно може да бъде модифицирана и ние бихме могли да предложим всякакви неща, които тази раса не притежава. Трябва да бъдем внимателни в предметите, технологиите или знанията, които ще предложим за размяна, но нашите действия все пак ще подлежат на санкциите на закона.

— Това ме кара да се чувствам дяволски добре — отбеляза Маккой. После се взря в транспортната платформа и добави: — Наистина, дяволски добре се чувствам.

— Желая ви късмет. Запишете всичко с трикордера си. Отделът за контакти на Федерацията ще бъде много заинтересуван. Това е първата наистина развита цивилизация, която откриваме след повече от двадесет години.

— Всичко е наред, капитане — чу се спокойният глас на Спок от транспортната платформа. До тях бяха застанали четирима души от охраната.

— Активирайте транспортьора! — нареди Кърк. Около всеки от мъжете заблестяха енергийни светлинки и после и шестимата изчезнаха. На Кърк много му се искаше да бъде сред тях, но, разбира се, това беше невъзможно. Той беше капитан на звезден кораб; задълженията му бяха да остава винаги на борда на кораба си. Той забърза към командната зала, за да проследи на екрана осъществяването на контакта.

Леонард Маккой се препъна и падна на колене, като изпсува.

— Кога, по дяволите, ще проектират машина, която да работи както би се очаквало от нея? Дяволското нещо ме пусна на един инч от повърхността.

— Така сте се позиционирали още на борда на „Ентърпрайс“ — отвърна Спок. — Ако не се страхувахте от транспортьора, нямаше да се случват такива неща.

— Защо пък ще се страхувам от него? Кайл каза, че бил модифициран заради аварията. Проклетото нещо пръсва всичките ми атоми, подхвърля ги като цирков жонгльор, после ги връща обратно, но кой знае как ги подрежда. Чудо е, че всичките ми ензими все още функционират. Трябва да се позанимая с това. Ако транспортьорът се използва често, това влияе ли на ензимите?

— Докторе, такива изследвания са направени от вулканите и от други и не са установени никакви влияния върху ензимите, причинени от транспортните лъчи.

— Сър — каза Нийл, командирът на охраната. Той посочи няколко приближаващи хуманоида.

Спок внимателно ги изучаваше. Беше включил и насочил трикордера си към тях. Те бяха телепортирани в покрайнините на голям град. Под краката им се разстилаше кадифеномек, зелен торф. По същия начин бяха покрити улиците на града. Сградите също изглеждаха с меки форми — никъде не се усещаше твърдостта на тухлена или стоманобетонна конструкция.