Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— На въпроса, мистър Лоритсън.

— Бихме желали да ни телепортирате долу, за да се погрижим за освобождаването на членовете от вашия екипаж. Мислим, че ще е възможно да получим и радиационния екран, необходим за ремонта на „Ентърпрайс“.

Кърк размисли за миг. Предложението беше разумно. Тези, тримата, бяха обучени за водене на преговори. Нека се опитат да измъкнат Спок, Маккой и другите. Зарв, Лоритсън и Мек Джокор знаеха как да дърпат конците, знаеха как да уреждат такива неща по мирен път. Нямаше да използват сила. Това беше единственият начин — мирният.

Той тръсна глава, като че ли искаше да махне невидима паяжина. Думите, които отекваха в главата му, звучаха като тези на Лорелей. Тя хитро беше вплела мислите си в неговите и влияеше на решенията му. Той искаше тихо и мирно уреждане на проблема.

Но за разлика от Лорелей вярваше, че понякога силата може да разреши проблемите. Беше жалко, но понякога в силата се криеше отговорът на иначе сложни дилеми.

— Оценявам предложението ви, мистър Лоритсън, но не мога да поема риска да изпратя веднага още една група. Втората група, следвайки пътя на първата, може да раздразни жителите. Ще се опитаме да разберем какво се е случило; после на един от вас ще бъде разрешено да се телепортира с втората група. Не можем да рискуваме да изпратим и трима ви, тъй като сте много ценни за такъв риск.

— Ние работим като самостоятелна група, Кърк — войнствеността на Зарв се засили. — Вие ни вкарахте в тази бъркотия. Не сме полезни, ако стоим със скръстени ръце. Позволете ни да освободим хората ви, а вие ни откарайте до местоназначението. Трябва да бъдем в залите на Съвета на Емдън след по-малко от две седмици. Ако не успеем да пристигнем навреме, няма друг изход, освен война.

— Но, ако ви хвърлят в кошарата затвор като Спок и другите, никога няма да стигнете до Емдън. Аз отговарям за вашата сигурност, посланик, независимо дали това ви харесва или не. Моля, представете анализ на положението, за да преценя. Лейтенант Авитс ще следи забележките ви на компютъра — той посочи към жената, която беше заела мястото на Спок. Тя не беше толкова способна като него. Кой ли в целия „Старфлийт“ можеше да се мери с него? Но все пак тя доста беше научила от него. И се справяше добре.

— Нямаме време за губене. Няма да образуваме комитет, който организира създаването на друг комитет, Кърк. Това е за бюрократите. Трябва да се спуснем на повърхността на планетата и да се срещнем лице в лице с техните лидери.

— Но, Зарв, ние дори не сме идентифицирали лидерите им — каза Кърк търпеливо.

— Бързо можем да се справим с това, капитане — прекъсна го Доналд Лоритсън. Мъжът приглади безупречното си червено сако. — За това сме обучавани.

— „Неразбирането“ ви е по-опасно, отколкото невежеството на моите офицери в осъществяването на контакт с чужденци, мистър Лоритсън. Чухте разпорежданията ми. Изпълнете ги!

— Разпореждания! — изрева Зарв. — Ние не сме ви подчинени. Ние сме…

Лоритсън и Мек Джокор отведоха посланика настрани и човекът разговаря сериозно няколко минути с теларита. Мек Джокор стоеше настрани, сякаш не се интересуваше от дискусията им. Кърк се чудеше на мисловния процес на Мек Джокор. Как можеше едно растение да се приспособи към живота на животно? Това глупаво ли е? Нямаше как да разбере. Не и сега. Може би по-късно можеше да попита, когато нещата малко се поуспокоят.

— Много добре, капитане — промърмори Зарв. И триото напусна.

— Ох! — въздъхна Кърк и се отпусна в креслото си. — Радвам се, че си тръгнаха. Чеков, докладвайте! В какво състояние са фазерите?

— Ъъ, сър. Никой не отговаря на запитването ми.

— Не поехте ли вече контрола?

— Разбира се, но са необходими някои превключвания. Не мога да направя всичко оттук. Трябва да ми помага някой долу.

Местата отново бяха изоставени. Влиянието на Лорелей над екипажа му беше много по-голямо, отколкото той се осмеляваше да признае. Той разчиташе само на един изстрел от фазерите. Но се надяваше, че няма да се стигне до това.

— Сър? — гласът на Ухура прозвуча остро. — Вие ли разрешихте използването на транспортьора?

— Разбира се, че не. Какво става?

— Зарв и асистентите му току-що се телепортираха, сър. Те са на повърхността на планетата.

На Кърк като че ли му прималя. Дипломатите не бяха се подчинили на заповедите му.

Капитански дневник, звездна дата 4904.2.

„Спок, Маккой и четирима мъже от охраната са в затвор на планетата под нас. И още по-лошо — посланик Зарв и дипломатическият му екип се телепортираха на планетата без нашето разрешение; използваната мощност за транспортирането им изцяло ни лиши от възможността да поддържаме ниво седем. Само когато отново оправим двигателите, ще можем да достигнем това ниво. Контактът с цивилизацията долу не се осъществява добре. Ако жителите й притежават телепатични способности, както предполагаше Спок, има малък шанс за успех в преговорите за освобождаване на затворниците или за щита, от който отчаяно се нуждаем.“