Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

Не беше нужно Сулу да продължава. Кърк проклинаше съдбата, която ги беше подложила на това изпитание. Знаеше, че вероятността за успешно телепортиране без прецизна информация за положението, е едно на трилион. Може би. И той не познаваше никого, който би предприел такъв риск.

— Ухура, можете ли да засечете местоположението на комуникационните единици върху повърхността на планетата?

— Направено е, сър. Те са събрани накуп извън града. Уловила съм ги със скенера — но това не беше от голяма полза. Разстоянието от кораба в орбита до планетата беше прекалено голямо дори за чувствителните им екрани, за да може да се види нещо повече от това. Ухура смени картината с тази на кошарата, където бяха затворени Спок, Маккой и другите от първата спускателна група. Сега там бяха и Зарв и неговите помощници. Изглеждаше, че не са наранени от битката.

— Те трябва да се измъкнат оттам и да стигнат до комуникаторите.

— Как ще стане това, капитане? — попита Чеков.

— Пригответе фазерите! Ще прогорим отвор в кошарата, а после ще им посочим пътя до комуникаторите чрез огнена пътечка от фазерите. Спок ще разбере. Сулу, искам транспортьорът да бъде захранен с цялата възможна енергия, когато стигнат до комуникаторите.

— Няма да ни стигне мощността да поддържаме транспортьора, животоосигурителните системи и да кръжим в орбита. Трябва постоянно да превключваме енергията от транспортьора към фазерите и обратно.

— А при такова превключване беше повредено устройството за позициониране — каза Кърк и дълбоко въздъхна. Той знаеше, че Скоти полага херкулесовски усилия, за да поддържа функционалността на „Ентърпрайс“. — Кажете на мистър Скот да включи в команден режим.

— Да, сър.

Кърк погледна към екрана и заповяда:

— Прицелете се в северната част на кошарата! Фазери, огън!

И нищо.

— Фазери, огън! Какво става, Чеков? Огън!

— Сър, екипажът по поддръжка на фазерите не отговаря.

— Опитвайте! Ще проверя това лично.

Обърна се в командното кресло и извика:

— Сулу, поемете управлението! — после влезе в турболифта и се запъти към фазерния дек. Интензивността на осветлението беше намалена наполовина. Той се втурна в контролния център и… екипажът отново беше напуснал поста си. Но това сега означаваше, че Спок, Маккой, дипломатите и хората от охраната не можеха да бъдат освободени, а най-вероятно ги очакваше смърт.

— Сър, моля, не докосвайте конзолата — Кърк се обърна и видя няколко души от охраната. — Грешка е да се използват фазери срещу населението долу.

— Веднага се върнете на поста си! Това е заповед! Ако не се подчините, някои ще загинат.

— Бихме желали да направим това, което заповядвате, сър, ако не се използваше сила. Не можем да го направим. Лорелей ни обясни всичко.

Кърк нямаше време да спори. Той се обърна към панела и започна да настройва фазерите за стрелба. Когато беше подаден светлинният сигнал за готовност, той натисна бутона на интеркома: — Чеков, огън! Настроил съм фазерите за трисекундна стрелба.

Нямаше отговор.

— Чеков? — извика Кърк. — Отговорете! Какво става? Стреляйте!

— Сър — чу се колеблив глас, — ще ви се обадя след няколко минути.

Като че ли някой зашлеви шамар на Кърк. Но той се съвзе, обърна се и каза:

— Вие, всички, напуснете залата. Веднага! — за негово облекчение и изненада те се подчиниха. Той взе един ръчен фазер и ги последва в коридора. Затвори вратата зад себе си и се прицели с фазера в тях:

— Върнете се по стаите си до следващата ми заповед! — каза Кърк.

После забърза към командната зала, като се надяваше да не се е случило това, от което най-много се страхуваше.

В момента, в който се втурна в командната зала, разбра, че е изпуснал управлението там. Малките групички, срещу които се беше борил преди, отново се бяха образували. Обсъждаха нещо помежду си. Какво ли? Имаше неприятното чувство, че е философският пацифизъм на Лорелей.

— Чеков, огън! — извика Кърк. Младши лейтенант Чеков се обърна и поклати глава.

— Капитане, съжалявам. Няма да решим проблема с употреба на оръжие.

— Това е заповед, мистър. Изпълнете я!

Чеков отново поклати глава и напусна поста си. Сулу го последва. От другата страна лейтенант Авитс и Ухура вече тихо разговаряха помежду си, приковали погледи в Кърк. Той замръзна на място. Чувстваше се като малък остров в разгара на буря. Нито един от офицерите в командната зала не изпълняваше задълженията си.

На екрана Кърк видя кошарата със Спок и останалите. Трепна, когато видя един от охраната, който се катереше по оградата. Младши лейтенантът стигна върха, но изведнъж се затресе от болка. Лицето му се изкриви в ужасна гримаса. Беше прободен от един голям бодил. Без звук Кърк не можеше да чуе виковете му. Младши лейтенантът клюмна на една страна и остана неподвижен. Тялото му бе разрязано.