Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

Кърк седна с кръстосани крака на торфа и започна да изучава данните от трикордера, като се опитваше да събере отделните данни в обща картина за планетата. Няколко пъти видя хуманоидите да пренебрегват странни неща, които ставаха около тях. Реагираха остро само когато се правеха усилия за контакт. Усилието на Спок за контакт беше наранило единия от хуманоидите. Мек Джокор пускаше корени в почвата им и тогава го атакуваха змиите; жителите на планетата бяха реагирали едновременно и в перфектен синхрон.

— Перфектен синхрон — произнесе Кърк гласно няколко пъти. Той започна да задава различни варианти на трикордера, после проверяваше резултатите. Малката машинка работеше отлично. — Перфектна хармония! — каза накрая Кърк. После започна да рови в торфа, докато намери корени, дълги няколко сантиметра. Трикордерът изпука, докато сканираше корените по дължина. Но когато видя малко животно с нос, оформен като лопата, да върви срещу него, Кърк скочи на крака. Създанието зарови носа си в почвата и започна да покрива корените. Когато привърши, напусна мястото също така тихо, както се беше появило. След няколко секунди тревата сякаш заля и покри голата почва. Не остана никаква следа. — Планетата се самовъзстановява. Всичко работи в синхрон. Ако една част бъде нарушена, останалите идват на помощ. Заради това събирачите в гората не изяждаха всичко. Насекомите имаха определена цел, но някои се жертваха, за да има какво да ядат събирачите. Кой ли поддържа баланса? — Кърк изключи трикордера, като си помисли, че нямаше да е зле Спок да е с него. Снок и Боунс бяха експерти и можеха да се справят с такава екологична загадка като тази. Те щяха да знаят отговорите, за които той само можеше да гадае.

Кърк тръгна към града, като внимаваше да не стъпва върху нищо, което се движи. Тревата беше изключение — нейното предназначение бе да се върви по нея. Но капитанът внимаваше да не пречи на спокойствието на никое друго живо същество. Намирането на Спок беше много по-важно, ако искаше да си възвърне управлението на „Ентърпрайс“ или просто да оцелее на тази планета.

Капитански дневник, звездна дата 4905.8.

„Бях изоставен на тази планета. Нямах голям избор. Екипажът на «Ентърпрайс» се разбунтува, като повярва на проповедите на Лорелей за пацифизма. Трябва да стигна до Спок и останалите, да ги освободя и с тяхна помощ да си възвърна управлението на кораба. Изгледите за това не са многообещаващи.“

Джим Кърк вървеше по черната ивица, представляваща път, който води към града, така, сякаш стъпваше по черупки от яйца и внимаваше да не ги счупи. Тревожеше се да не наруши стриктния баланс, на който стана свидетел в гората. Стъпваше внимателно, избягваше хуманоидите, като не се опитваше да осъществява какъвто и да е контакт с тях. Така влезе в града с работещ трикордер в ръка. Данните от него го караха да се възхищава от чудесния биологичен свят на тази планета. Не само хуманоидите бяха живи и подвижни, но и сградите. Кърк колебливо сложи ръка на една близка стена, която изглеждаше така сякаш беше построена от тухли. Почувства топла, пулсираща повърхност. Плоската стена леко се огъна, като че ли да му даде да разбере, че цялата сграда е живо, дишащо същество.

Той се отдръпна и се взря във входа на биологично активната четириетажна сграда. В нея влизаха и излизаха хуманоиди така, както правеха по света всички обитатели на сгради, построени от стомана и гранит.

— Боже мой! Те строят или по-точно отглеждат сградите си като животни или плодове! — трикордерът не даде отговор на учудването му. Всичко, което получи, бяха данни, показващи наличие на живот. Прецизният анализ на тази информация трябваше да се остави на експерти.

Той се върна в средата на улицата и тръгна направо към центъра на града. От двете му страни се извисяваха живите сгради. Видя една, която се „строеше“. Хуманоиди и дребни черни, пъргави създания, приличащи на паякообразните птици на Алтейриън, бяха я обградили и тя се извисяваше — висока и стройна, жива. Създанията птици обтягаха нишки като паяжина от основата до върха и сградата растеше бързо, сякаш без никакви усилия. Пред очите на Кърк тя почти бе завършена. Първоначално растежът й беше само с няколко сантиметра в минута, но после започна да нараства бързо с метри — в небето се извисиха огромни колони, които я подкрепяха. Хуманоидите не бяха нито роби, нито босове. Те работеха наравно със създанията птици и с червеите, които оформяха месестата вътрешност на сградата в перфектни коридори и зали.