Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Симбиоза. Всички работят заедно, всеки се нуждае от другия, за да оцелее. Перфектен комунизъм. Една част се осланя на всички останали. Всички знаят какво да правят и до каква стенен. Очарователно! — Кърк се спря и се замисли върху думите си. Трябваше да се засмее. — Започвам да говоря като Спок. Но това наистина е очарователно.

Когато се увери, че трикордерът е сканирал и записал целия процес на строене, продължи, като следваше един доста силен сигнал от устройството. Той му показваше посоката към затвора, където се намираше част от екипажа на „Ентърпрайс“.

Пътят скоро стана по-твърд. Беше постлан с големи черни живи павета, които в определен момент се опитаха да го хванат в капан. Той отстъпи и се взря в настилката. Паветата заеха предишното си положение. На десет метра от него имаше ограда от тръни.

— Спок! — извика Кърк. — Там ли си?

— Няма къде другаде да съм, капитане — чу се спокойният глас на Вулкан. — Допускам, че сте свободен. Учудвам се, че не сте се опитали да ни спасите, като използвате транспортьора.

— Устройството за позициониране аварира по време на превключването на енергията.

— А нашите комуникатори не са тук, за да ви подадем прецизни данни за местоположението си. Така си и мислех.

— Джим, можеш ли да ме измъкнеш оттук? Не мога повече да издържам Спок. Той се държи като началник, дявол да го вземе — чу се свадливият, но не и уплашен глас на Маккой.

— Бих искал. На борда на кораба има неприятности.

Настъпи дълго мълчание от другата страна на бодливата стена. Осмели се да го наруши Маккой:

— Бунт?

— Да — Кърк не се опита да прикрие горчивината в гласа си. — Нито един от офицерите не ме подкрепи. Всички застанаха на страната на Лорелей. Дори Скоти, Ухура, Чеков и Сулу. Всички станаха пацифисти, когато се опитах да използвам фазерите, за да ви измъкна от тази кошара.

— Спок се опасяваше, че това може да се случи. По дяволите, той отново се оказа прав.

— Как мога да ви измъкна оттук? — попита Кърк. — После можем да обсъдим връщането си на борда на „Ентърпрайс“. Не мога да се приближа на по-малко от десет метра, тъй като паветата се надигат и се опитват да ме хванат в капан.

— Доктор Маккой има идея за един-единствен начин за бягство, капитане — отвърна Спок. — У вас ли е неговата медицинска чанта?

— Не. Ако не е у вас, тогава трябва да е при комуникаторите. Хуманоидите са ги събрали на една купчина в края на града. Всичко, което нося със себе си, е трикордерът на Лоритсън — Кърк се поколеба, но после попита: — Как са дипломатите?

— Мек Джокор е мъртъв.

Кърк потрепера, въпреки че бризът, който духаше в града, беше топъл.

— Наблюдавах как той се опитваше да се вкорени и по този начин разгневи симбиозата.

— Не е точно така, капитане. Симбиозата е съвкупност от много малки индивидуални същества, които живеят заедно по необходимост. Мисля, че тази планета е нещо повече, че тя е един цял гигант от живи, взаимосвързани организми.

— Искате да кажете, че отделните части дори нямат нужда от комуникация помежду си? Така, както прави един организъм с друг?

— Това е единственото възможно обяснение, капитане. Телепатията не е достатъчна да обхване и да направлява живите форми, от които се състои планетата. Мек Джокор сигурно е изглеждал като жива форма, малко по-различна от тумор. Хуманоидите го отстраниха… Те не са се замислили, както правят и вашите Т-клетки в кръвта.

— А Зарв и Лоритсън?

— Те са се оттеглили близо до умрелия… Мисля, че обсъждат възможни варианти за дипломатически контакт, но досега нито една от схемите им не е осъществима.

— Какво ще правите с чантата на Маккой?

— В нея има anesthetic, Джим — чу се гласът на Боунс през гъстата мрежа от бодили. — Изследвах кошарата — тя има проста основа. Една доза метаморфин в корена й ще свърши работа. Докато е в „безсъзнание“, така да се каже, можем да я разтворим и да избягаме. Когато тя се възстанови, или ако останалата част от планетата усети, че тя е заспала, всичко ще бъде вече свършило.

— Малко е дълго — призна Спок, — но е единственият логичен начин да избягаме от тук.

— Ще донеса медицинската чанта. Стойте тук!

— Капитан Кърк, удивително е, че никога не губите чувството си за хумор.

Пътят до околностите на града и връщането с медицинската чанта отне повече време, отколкото Кърк беше очаквал. Той събра всички комуникатори в чантата, както и трикордера на Спок и някои неща, носени от охраната. Взе един от фазерите и го закрепи на колана си. Явно беше, че оръжието не е ефикасно на планетата. Ръчният фазер притежаваше достатъчно енергия, за да прекрати живота на един отделен организъм, но нямаше да стигне за цялата планета. Дори се съмняваше дали енергията на фазерите, захранени с пълна мощност от кораба, ще е достатъчна.