Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Хм? О, да, Спок — Кърк се наведе над монитора — предпочиташе да прочете всичко на екрана, отколкото Спок да го докладва на глас. Искаше му се колкото може по-малко хора на кораба да знаят съдържанието му. След като прочете няколко реда, Кърк беше доволен, че направи така. Състоянието на по-голямата част от корабните системи беше далеч под оптималния режим.

— Обяснете, Спок. Защо всичко се разпада? Не е само защото не извършихме ремонта. Например животоподдържащите системи бяха в отлично състояние.

— Но вече не са. Небрежност, капитане. Недостатъчно внимание към детайлите. Изглежда екипажът е по-склонен да се събира и да си говори тайничко за нещо.

— Пропускане на полагащата се почивка. Това трябва да е причината. Разпространете бюлетин, Спок, като информирате всички от екипажа, че ще получат допълнително две седмици почивка, когато се върнем в звездната база.

— Капитане, тази разсеяност е по-заплашителна, отколкото умората или разочарованието, че е пропусната регламентираната почивка.

— Обяснете, Спок — на Кърк не му се нравеха злокобните недомлъвки в изказването на научния офицер.

— Страхувам се, че откритото неподчинение ще премине в бунт.

Кърк изсумтя с отвращение при изричането на тази идея:

— Спок, бъди реалист. Моят екипаж няма да стигне до бунт. Защо трябва да го нравят? „Ентърпрайс“ е най-чудесният кораб в „Старфлийт“. Вярно, че ги карам да работят усърдно, но наградите са големи. Поощренията за екипажа на „Ентърпрайс“ са по-големи, опитът, който получават тук, е по-голям, всичко е по-добро, отколкото на който и да е друг кораб.

— Системите не функционират добре, защото са занемарени, капитане. Екипажът не изпълнява заповедите, отнасящи се до поддръжката, а мнозина агитират за обединение.

— Какво искаш да кажеш? Не разбирам.

— Това е земен термин от двадесети и двадесет и първи век. Група от работници с еднакви интереси и оплаквания избират един от тях, за да се обърне към висшестоящите, като изрази техните оплаквания с цел да се променят условията.

— Мистър Спок, това не е демокрация. Ние сме на кораб, отговорни сме пред „Старфлийт“. Коментарът на всяко решение е не само непрактичен, но и невъзможен и много опасен. Ние трябва да се осланяме на експертите в различните области. Аз съм запознат с двигателите, но не мога да ги поддържам и ремонтирам така, както го прави Скоти. Моето обучение и опитът ми са в ръководенето. Наредено ми е от висшестоящите да транспортирам групата за преговорите до Емдън и съм длъжен да го направя, като вложа най-доброто от себе си. Тези заповеди не могат да се подлагат на вето при гласуване от екипажа.

— Не трябва да ми обяснявате това, капитане. Аз просто ви представих фактите, които искахте.

— Не се засягайте, Спок. Никога не съм чувал за такова… — думите му секнаха, когато огледа командната зала. Сулу и Чеков спореха за нещо много тихо. Ухура и дежурният инженерен офицер провеждаха подобна дискусия.

— Какво става? — завърши Кърк, като се почувства безпомощен.

— Това потвърждава думите ми — каза Спок, — че екипажът на „Ентърпрайс“ се готви за бунт.

Капитански дневник, звездна дата 4822.9.

„Доста дълго толерирах нарастващото невнимание на екипажа към задълженията си. Вярно е, че преумората от поддържането на звезден кораб е значителна, но екипажът на «Ентърпрайс» е един от най-добрите в «Старфлийт». Той е най-добрият. Спок и аз трябва постоянно да следим всички животоподдържащи системи, за да предотвратим нещастие. За мен е неразбираемо, че отложената регламентирана почивка е основната причина за това напускане на дежурства, но е единствената правдоподобна причина. Ще свикам ръководителите на секциите и ще спра всичко веднъж завинаги. Иначе ще пристигнем в системата Емдън-Джурнамория в състояние малко по-добро от това на грохнала гемия за отпадъци.“

Джеймз Кърк седеше в стаята си, като напрягаше слух, за да чуе тропота отвън в коридора. Увеличеното размърдване показваше, че заповедите му се изпълняват — поне за момента. Той се беше нахвърлил доста остро срещу няколко младши офицери, когато ги беше заварил да разговарят в заседателната зала, вместо да бъдат на дежурство. Надяваше се, че леките нарушения на дисциплината скоро ще отшумят.

Но все пак не разчиташе прекадено много на това.

Спок още веднъж го беше предупредил за вероятността за бунт. Дали отказваше да повярва, че екипажът на „Ентърпрайс“ е способен на такива ужасни неща, или неговото собствено его го заблуждаваше и той си мислеше, че е невъзможно да му се случи подобно нещо, но все пак Кърк отхвърляше това и го считаше за фантазия.