Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

Кърк отиде до интеркома и натисна един бутон.

— Командната зала? Дайте ми Спок.

Чу се гласът на Вулкан.

— Спок, знаете ли къде е мистър Скот? Не мога да го открия.

— Не е ли на поста си?

— Не, нито пък Хийдър Макконъл.

— Странно. Един момент, капитане — Кърк нетърпеливо запристъпва от крак на крак, докато чакаше научният му офицер да разпита корабния компютър. След по-малко от десет секунди отново се чу гласът на Спок. — Не откривам никого в машинната зала, освен вас. Но пък получавам доста необичайни данни от конструкторската лаборатория. Възможно ли е мистър Скот да е там и да прави експерименти?

— Възможно е, Спок, но все пак е чудно. Проверете двигателите. Какви са нивата на мощност?

— Фактор едно, сър, но има индикация, според която енергийните нива се влошават бързо, което ще ни накара да се понесем напосоки след по-малко от четиридесет часа.

— Искате да кажете, че двигателите са удушени?

— Точно така, капитане.

Кърк удари с юмрук по бутона на интеркома и прекъсна връзката. Излезе като фурия от машинната зала и се запъти към проектантската лаборатория. Скоти и Хийдър седяха до голямата маса в центъра на стаята, а няколко души от механиците се бяха разположили около тях като апостолите от „Тайната вечеря“.

— Защо е намалена мощността, Скоти? Наредих ви да увеличите скоростта.

Изражението на лицето на Скот обърка Кърк. Неговият инженер често можеше да бъде видян сърдит или гузен, или щастлив, но рядко беше смутен. Той почти започна да заеква.

— Капитане, обсъждахме двигателите. Ситуацията, в която се намираме, изобщо не е добра.

— Магнитните бутилки ли? — попита нетърпеливо Кърк. Мисълта за тези магнитни полета, разделящи и освобождаващи изумителната енергия на реакцията материя-антиматерия, го накара да спре. „Ентърпрайс“ не трябваше да експлодира — щеше със сигурност да изчезне, сякаш внезапно са се забили в сърцето на слънцето.

— Те се държат отлично, капитан Кърк — каза Хийдър Макконъл. — Въпросът е, че не можем да продължим тази мисия.

— Вие поставяте под въпрос целта ни да стигнем до Емдън? — Кърк замръзна на мястото си. Шокът разклати самообладанието му. Макконъл беше последният офицер, от който очакваше поставяне под съмнение на командно решение.

— Да, капитане, Хийдър говори от името на всички ни.

— Скоти? — едва изрече Кърк. Обля го студена пот.

— Капитане, „Ентърпрайс“ ще бъде разрушен, ако продължим. Трябва да се сложи край на тази самоубийствена мисия. Наредих да бъде понижена мощността на двигателите.

— Спок я коригира — каза Кърк, като постепенно започна да възвръща самообладанието си. — Това, което правите, е неподчинение на заповед, Скоти. Съзнавате ли докъде можем да стигнем така?

— Да, до военен съд. Но е по-добре, отколкото да бъда блуждаещ атом сред звездите.

— Мистър Скот, вие ще се върнете на поста си. Вие и Макконъл ще захраните двигателите с мощност, колкото е възможно, ще подадете на кораба възможно максимална скорост. Ще изпълните задълженията си. Това е заповед. Разбирате ли ме?

— Да, капитане, но…

— Мистър Скот, няма място за никакво „но“. Изпълнете задълженията си, сър!

Джеймз Кърк се обърна и излезе навън. Не искаше да види реакцията, която беше породена от неговата заповед. Почти се страхуваше от открито неподчинение. А Скоти беше последният от екипажа, когото би искал да даде на военен съд за неизпълнение на задълженията.

— Какво става? Защо тази проклета Емдън-Джурнамория бъркотия така променя екипажа ми? — всъщност дълбоко в себе си Кърк знаеше отговора. Но нещо, погребано дълбоко в душата му, го възпираше да му се противопостави открито.

— Не мога да повярвам, Спок. Те всички са напуснали постовете си. Като че ли не се интересуват от работата си — Кърк се огледа в командната зала и видя няколко групи офицери, които не бяха по местата си, а тихо разговаряха помежду си.

— Разсеяността е човешка черта, която съм изследвал, но не разбирам напълно. Не успях да разбера как някой може да загуби концентрация, докато участва в изпълнението на даден проект.

— Върнете ги по местата им — Кърк наблюдаваше как Спок бавно обиколи командната зала и гонеше офицерите обратно по работните им места. Както беше отбелязал Вулкан, те не се бунтуваха открито. Това беше истински кошмар за Кърк. Дори след като се върнаха на постовете си, те работеха несъсредоточено, явно погълнати от… От какво?

— Искате ли да прочетете рапорта ми за състоянието на кораба?