Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

— Джери! — изрева Торн на един от заварчиците върху караваната. — Закрепи опорите и от двете страни! Не забравяй тестовете за здравина!

Посочи един видеомонитор, поставен на пода, на който се виждаше компютърно изображение на караваната при сблъсък — най-напред по дължина, след това странично, сетне с преобръщане. Пораженията при всеки удар бяха незначителни. Компютърната програма беше разработена от автомобилостроителните фирми, а след това изоставена. Торн се бе сдобил с нея и я усъвършенства.

— Разбира се, че автомобилните компании ще се откажат — въздишаше той. — Защото идеята е добра. Не очаквай голяма фирма да роди добра идея. Би могло да се получи добър продукт! С помощта на този компютър сме блъскали тези неща десетки хиляди пъти. Проектираш, смачкваш, променяш, пак смачкваш… както би трябвало да бъде. Без празни теории, само истински проби.

Ненавистта на Торн към теориите беше пословична. Според него една теория не беше нищо повече от заместител на истинския опит, дело на хора, които нямат представа какво говорят.

— Вижте го сега! Джери! Хей, Джери! Защо правим всички тези опити, ако не спазвате чертежите? Всички ли тук са с оперирани мозъци!?

— Съжалявам, докторе…

— Не съжалявай, а си гледай работата както трябва!

— Е, и без това прекалихме с подобренията на тази каравана.

— Така ли? Значи това смяташ? Кога стана проектант? Джери, изпълнявай чертежа и не коментирай!

Арби застана до Торн.

— Тревожа се за доктор Левин — каза той.

— Наистина ли? Аз не се тревожа.

— Но той винаги е държал на думата си. И е много организиран човек.

— Така е. Освен това обаче е абсолютно импулсивен и прави каквото му скимне.

— Може би, но не мисля, че не би дошъл, ако няма сериозна причина. Имам чувството, че нещо се е случило. Миналата седмица ни заведе при професор Малкълм в Бъркли и там на стената имаше голяма карта на света, на която…

— Малкълм! — изсумтя Торн. — Пощадете ме! Тези двамата са една стока. Непрактични колкото си искаш! Все пак добре е да се свържа с Левин веднага.

Торн се завъртя на пета и тръгна към офиса си.

— По сателитния телефон ли? — попита Арби.

Торн спря.

— По какво?

— По сателитния телефон. Нали Левин е взел със себе си сателитен телефон?

— Как би могъл? Не знаеш ли, че най-малкият такъв апарат е колкото куфар?

— Да, но може да сте направили и много по-малък.

— Така ли? Как? — Въпреки всичко това хлапе забавляваше Торн. Нямаше как да не го харесва.

— С комуникационната платка VLSI, която взехме от един магазин — отговори Арби, — Онази, триъгълната. Имаше два чипа BSN-23 на „Моторола“. Това е секретна технология, разработена за ЦРУ, защото позволява да се направи…

— Ей, чакай малко — прекъсна го Торн. — Откъде научи всичко това? Нали ти обясних колко е опасно да проникваш в системите на…

— Не се безпокой, внимавам — отвърна Арби. — Но това с платката е истина, нали? С нея може да се направи сателитен телефон, не по-тежък от половин килограм. Е, така ли е?

Торн се вторачи в него.

— Може би — каза той накрая. — И какво от това?

Арби се ухили.

— Страхотно!

Малкият офис на Торн се намираше в единия ъгъл на халето. Стените вътре бяха покрити с чертежи, формуляри за поръчки и триизмерни компютърни рисунки. По бюрото бяха разхвърляни електронни компоненти, каталози и документация. Торн ги разрови и най-накрая откри малък сив телефон.

— Ето — каза той и го вдигна пред очите на Арби. — Бива си го, а? Аз го направих.

— Прилича на клетъчен — отбеляза Кели.

— Да, но не е. Клетъчните телефони се свързват с телефонната мрежа на земята. Сателитните контактуват направо през комуникационните спътници в Космоса. С такъв апарат можеш да говориш с всяка точка на света. — Набра бързо. — В началото имаха нужда от еднометрова чиния. После стана половинметрова, а сега не е нужна никаква — само антената на апарата. Не е лошо, а?

Чуха шум, изщракване, връзката се осъществи.

— Доколкото познавам Ричард — продължи Торн, — мога да кажа, че или е изпуснал самолета, или е забравил, че обеща днес да бъде тук, за да одобри окончателно поръчката си. Почти сме приключили. Тапицерията и подсилващите греди за покрива са последното, което правим. Ще ни забави, а това не е много любезно от негова страна. — Телефонът звънеше, чуваха се електронните писукания. — Ако не се свържа с него, ще опитам със Сара Хардинг.

— Сара Хардинг? — попита Кели и вдигна очи.

— Най-добрият специалист по поведението на животните на света, Арби.