Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

— Не — отвърна Кели.

— Значи е изчезнал — каза Торн. — Чудесно! Прекрасно! Ами полевите изпитания? Трябваше да излезем за седмица и да изпробваме всички системи.

— Знам — кимна Кели. — Говорихме с родителите си и получихме разрешение да дойдем и ние.

— А него го няма! — продължаваше да се гневи Торн. — Трябваше да го очаквам. Тези богати глезльовци правят каквото си поискат. Заради хора като Левин думата „глезльо“ е станала лоша…

От тавана надолу полетя голяма метална клетка и се стовари с трясък до тях.

Торн скочи встрани.

— Еди! По дяволите! Не можеш ли да внимаваш!?

— Извинявай, шефе — извика Еди Кар някъде от тавана. — По спецификация трябва да издържа на удар и исках да я изпробвам.

— Много хубаво, само че не го прави, когато ние сме отдолу! — Торн се наведе, за да огледа клетката. Беше кръгла, от дебели по четири сантиметра титаниеви ребра. Въобще не беше пострадала от падането. Освен това беше лека — Торн я вдигна с една ръка. Беше висока около два метра, с диаметър един и двайсет. Напомняше гигантски птичи кафез. На вратата ѝ беше монтирана солидна ключалка.

— За какво е това? — попита Арби.

— Всъщност — обясни Торн и посочи към другия край на халето, където един работник подреждаше купчина алуминиеви тръби — тя е част от онова . Висока платформа за наблюдение, която се сглобява на място. Получава се солидна конструкция, висока пет метра. Отгоре има навес, който може да се сваля.

— Платформа за наблюдаване на какво? — попита Арби.

— Не ви ли е казал?

— Не — отговори Кели.

— Не — каза и Арби.

— Е, на мен също не ми каза. — Торн поклати глава. — Знам само, че иска всичко да е много здраво. Леко и здраво… леко и здраво. Невъзможно. — Въздъхна. — Бог да ме пази от академици.

— Мислех, че и вие сте такъв — отбеляза Кели.

— Бивш — отвърна Торн веднага. — Сега правя истински неща и не си губя времето в празни приказки.

Колегите, които познаваха Джак Торн, бяха съгласни, че пенсионирането бе поставило началото на най-щастливия период от живота му. Като професор по инженерни науки и специалист по особени материали винаги бе демонстрирал практическа насоченост и любов към студентите. Най-известният му курс в Станфорд — „Структурно инженерство“, беше известен като „Трънливия“, защото Торн непрекъснато предизвикваше студентите да решават сложни приложни задачи. Някои от тях отдавна бяха влезли в университетския фолклор, като например „Кошмарът на тоалетната хартия“. Торн бе поискал от студентите да пуснат картон яйца от небостъргач, без те да се чупят. За омекотител при падането имаха право да ползват единствено картонените цилиндри, върху които се навива тоалетната хартия. След опита целият площад долу беше изпоцапан със счупени яйца. След това Торн бе поискал от студентите да конструират стол, който да може да издържи стокилограмов човек, само от конци и кръгли козметични тампони от вата. Друг път бе окачил отговорите на задачите от изпита на тавана и бе предложил на студентите да ги свалят, като използват кутия за обувки, с половин килограм сладник и няколко клечки за зъби.

Когато не преподаваше, Торн често се явяваше като експерт в съда. Беше специалист по експлозии, разбити самолети, срутили се сгради и други подобни. Тези контакти с истинския свят само задълбочаваха убеждението му, че учените имат нужда от възможно най-широкото образование. Често казваше: „Как е възможно да проектираш за хората, ако нямаш понятие от история и психология? Не става. Математическите ти формули може да са съвършени, но въпреки това хората да ги провалят. Ако това стане, значи ти си се провалил.“ Подслаждаше лекциите си с цитати от Платон, Шака Зулу, Емерсън и Чан Дзу.

Като популярен сред студентите професор и привърженик на широкото образование обаче Торн бе разбрал, че плува срещу течението. Академичният свят се стремеше към съвсем тясна специализация, научният жаргон ставаше все по-синтезиран. В академичните среди се смяташе, че да те харесват студентите е белег за незадълбоченост, а интересът към проблемите на реалния свят се заклеймяваше като доказателство за интелектуална бедност и безразличие към теорията. В края на краищата тъкмо привързаността му към Чан Дзу го бе накарала да си тръгне. На поредния съвет във факултета един от колегите му бе станал и бе заявил: „Някакъв си митичен китайски глупак слага край на инженерните науки.“

Тук месец по-късно се пенсионира преждевременно и скоро основа фирмата. Работата му доставяше огромно удоволствие, но му липсваха контактите със студентите — заради това му допадаха невръстните помощници на Левин. Хлапетата бяха умни, ентусиазирани и достатъчно млади, така че училището все още не бе успяло да унищожи желанието им за знания. Все още умееха да използват мозъците си, а това за Торн беше сигурен знак, че още не са завършили официалното си образование.