Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

— Димка. Трябва да…

— Само дим? Пуска обикновен дим?

— Да, но…

— Какво е това? — каза тя и взе металния цилиндър.

— Холинестераза. Пуска газ. Предизвиква кратка парализа или поне така казват…

— Колко кратка.

— Няколко минути, струва ми се, но…

— Как се задейства? — попита тя и огледа контейнера. В единия край имаше капаче с щифт, който го придържаше. Тя понечи да го извади, за да види механизма.

— Недей! — спря я Малкълм. — Точно така се задейства. Дърпаш щифта и след три секунди гърми.

— Добре — кимна тя. Събра нещата в аптечката, хвърли спринцовката вътре и затвори капака.

— Какво правиш? — попита Малкълм разтревожено.

— Махаме се оттук — отговори Сара и отиде до вратата.

Той въздъхна и промълви:

— Толкова е хубаво у дома да има мъж…

Цилиндърът полетя във въздуха и падна в тревата на около пет метра от рапторите.

Сара стоеше до вратата и чакаше.

Нищо не се случи.

Не гръмна.

Нищо.

— Иън, не стана нищо!

Един любопитен раптор се приближи до блестящия цилиндър, захапа го и изправи глава. Цилиндърът заблестя между зъбите му.

Сара въздъхна.

— Нищо.

— Все едно — каза Малкълм спокойно.

Рапторът тръсна глава и стисна зъби.

— Какво ще правим сега? — попита Кели.

Тогава се чу силен гръм и над тревата се разнесе облак гъст бял дим, който обгърна рапторите.

Сара бързо затвори вратата.

— А сега какво? — попита Кели.

Излязоха от караваната. Малкълм се опираше на рамото на Сара. Белият облак се бе разнесъл преди няколко минути. Първият раптор, който видяха, лежеше на тревата на една страна, с отворени очи и напълно неподвижен. Но не беше умрял — съвсем ясно се виждаше как пулсират кръвоносните съдове във врата му. Животното беше само парализирано.

— Колко ще продължи това? — попита Сара.

— Не знам — отвърна Малкълм. — Духа ли вятър?

— Няма никакъв вятър, Иън.

— Тогава няма да се съвземат бързо.

Продължиха напред. Тръгнаха между телата на изпопадалите раптори и усетиха миризмата им. Едно от животните лежеше върху мотоциклета. Сара остави Малкълм на земята. Той седна с въздишка. След малко затананика някаква песничка.

Сара дръпна кормилото на мотоциклета, за да го измъкне, но рапторът беше твърде тежък.

— Ти вдигни главата, а аз ще извадя мотоциклета — каза Кели.

Сара се наведе над парализираното животно без никакво колебание, обви врата му с ръце и дръпна главата нагоре. Догади ѝ се — топлата люспеста кожа се допираше до ръцете и бузата ѝ. Тя изсумтя и дръпна с всички сили.

Малкълм запя с цяло гърло.

— Готова ли си?

— Още не — отвърна Кели и задърпа кормилото на мотоциклета.

Лицето на Сара беше на сантиметри от челюстите на велоцираптора. Главата му се клатеше насам-натам в ръцете ѝ. Отвореното му око се бе втренчило в нея, без да я вижда. Сара напрегна сили, за да вдигне животното още по-нагоре.

— Още малко — каза Кели.

Сара изпъшка и продължи да дърпа към себе си.

Окото мигна.

Сара, изплашена, пусна главата на раптора, но Кели вече бе успяла да измъкне мотоциклета.

— Готово.

Малкълм пееше.

Сара заобиколи падналия хищник. Силният му крак потръпна. Гръдният кош започна да се движи.

— Да се махаме. Иън, зад мен, Кели, на кормилото.

Качи се на седалката. Следеше раптора с поглед. Главата му трепна конвулсивно. Окото мигна пак. Скоро щеше да се събуди.

— Да се махаме! Бързо!

Сара подкара мотоциклета към селището на служителите. Видя джипа, оставен пред магазина, недалеч от бензиновите колонки. Спря и тримата слязоха. Луната продължаваше да свети. Кели отвори вратата на магазина и помогна на Малкълм да влезе. Сара вкара мотоциклета и затвори.

— Джак? — каза тя.

— Тук сме — обади се Торн. — С Арби.

На лунната светлина, която се процеждаше през прозорците, успя да разгледа вътрешността — приличаше на най-обикновен квартален магазин. Имаше хладилник за безалкохолни напитки със стъклена врата, но кутиите вътре не се виждаха от мухъл. На телените стелажи наблизо личаха шоколадови сладки и дъвки, но опаковките бяха позеленели. На съседната поставка за вестници се виждаха пожълтели страници със заглавия отпреди пет години.

Имаше още пасти за зъби, аспирин, лосиони за слънце, шампоани, гребени и четки, по-нататък видя фланелки, къси панталони, чорапи, тенисракети, бански костюми… Също и сувенири — ключодържатели, пепелници, чаши.

В средата имаше оградено място с касов апарат, микровълнова печка и машина за кафе. Вратичката на печката беше отворена — някакво животно си бе направило вътре гнездо. Машината за кафе беше потънала в паяжини.