Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

— Внимавай! — извика Торн. Левин успя да свали предпазителя и да насочи карабината към главата на раптора, който не пускаше клетката. Животното видя цевта, захапа я с рязко движение и започна да дърпа. Левин натисна спусъка.

Очите на раптора се разшириха, когато стреличката се заби в гърлото му. Хищникът издаде гърлен звук, потрепери конвулсивно и изпадна от джипа. При падането си обаче измъкна карабината от ръцете на Левин.

Торн се изправи на колене и дръпна клетката докрай напред. Погледна Арби, но не можеше да прецени състоянието му. Рапторите все още ги преследваха, но бяха на двайсетина метра и изоставаха.

— Джак — чу се глас по радиостанцията. Беше Сара.

— Да, Сара.

— Къде сте?

— Движим се по реката.

Облаците се бяха разнесли и луната осветяваше всичко.

— Не виждам фарове.

— Защото нямам.

Радиостанцията изпращя. Гласът на Сара беше напрегнат.

— Какво става с Арби?

— При нас е — отговори Торн.

— Слава Богу! Как е той?

— Не знам. Жив е.

След миг излязоха на открито. Торн се огледа, за да се ориентира и разбра, че са излезли в южния край на откритата тревиста равнина. Прецени, че би трябвало да са от същата страна на реката, от която беше и наблюдателницата. В такъв случай трябваше да се изкачат на пътя, който минаваше по хребета, някъде вляво, и по него да стигнат до караваната. И до спасението. Бутна Левин и посочи вляво:

— Карай натам. — Взе радиостанцията. — Сара?

— Да, Джак?

— Връщаме се при караваната. По хребета.

— Добре — отговори тя. — Ще ви намерим.

Сара се обърна назад към Кели.

— Къде е пътят по хребета? — попита тя.

— Ето там — отвърна Кели и посочи скалите, издигащи се високо над тях.

— Добре — каза Сара и насочи мотоциклета натам.

Джипът продължи през равнината, в посребрената от луната трева. Движеха се бързо. Рапторите вече не се виждаха.

— Май се отказаха — отбеляза Торн.

— Може би — отвърна Левин. Когато излизаха от сухото речно корито, бе забелязал, че няколко от животните се втурнаха вляво. Вероятно сега бяха скрити в тревата. Съмняваше се, че толкова лесно ще се откажат от преследването.

Наближаваха скалистия хребет. Забеляза път, който извиваше нагоре. Беше сигурен, че трябва да тръгнат по него.

Сега, когато положението не беше така напрегнато, Торн прескочи седалките и отиде отзад, до клетката, за да види какво става с Арби, който продължаваше да стене тихо. По лицето му имаше кръв, по ризата му също. Очите му обаче бяха отворени и беше в съзнание. Торн се наведе към него.

— Чуваш ли ме? — попита.

Арби кимна.

— Как си там, вътре?

— Било е и по-добре — отговори Арби.

Джипът се заизкачва нагоре и Левин почувства известно облекчение, когато се отдалечиха от равнината. Вдигна поглед към хребета и тогава видя силуетите, които подскачаха горе, на билото.

Раптори.

Бяха минали напряко.

Спря.

— Какво ще правим сега?

— Премести се — каза Торн мрачно. — Ще шофирам аз.

Торн подкара джипа напред по склона на хребета. Ускоряваше. Пътят, осветен от луната, беше съвсем тесен. Вляво се издигаше скална стена, а вдясно беше пропастта. На десетина метра отгоре, по билото, бяха рапторите, които бягаха успоредно с джипа.

— Какво ще правим? — попита Левин пак.

Торн поклати глава.

— Погледни в сандъчето с инструментите. Виж в жабката, където и да е. Намери нещо.

Левин се наведе и затършува в тъмнината, но Торн знаеше, че са в беда. Вече нямаха карабина, намираха се в джип с брезентов покрив, а рапторите бяха на метри от тях. Прецени, че са на около километър от караваната.

Оставаше километър.

Намали скоростта, за да влезе в следващия завой, и отдалечи колата от скалата вляво. След завоя видяха раптор, приклекнал в средата на пътя и навел заплашително глава. Торн натисна газта и засили джипа право към него. Рапторът скочи високо, падна на предния капак. Ноктите му изстъргаха по ламарината и животно се блъсна в предното стъкло, което се напука като паяжина. Тялото на животното остана пред стъклото и Торн не виждаше нищо. Пътят беше опасен и той натисна рязко спирачката.

— Ей! — извика Левин и залитна напред.

Рапторът падна встрани и Торн подкара отново, но забеляза, че от височината се спускат три други. Единият успя да скочи на прага и захапа страничното огледало. Торн видя окото му на сантиметри от лицето си. Сви вляво и приближи джипа до скалната стена. Малко по-напред имаше издадена скала. Рапторът продължи да виси отстрани, докато огледалото не се удари в скалата и не отлетя накъде назад заедно с него.